Съдържание

Резултати от участието на българия в PISA 2006

ПРИРОДНИТЕ НАУКИ, УЧИЛИЩЕТО И УТРЕШНИЯТ СВЯТ

4 декември 2007 г.

На 4 декември 2007 г. Министерството на образованието и науката представи официално обявените същия ден от Секретариата по образование на Организацията за икономическо сътрудничество и развитите (ОИСР) резултати от Програмата за международно оценяване (Programme for International Student Assessment PISA 2006). Програмата оценява 15-годишните ученици в три основни области – грамотност при четене, математика и природни науки, и се провежда през три години. При всяко оценяване се поставя акцент върху една от трите области (PISA 2000 – четене, PISA 2003 – математика). PISA 2006 г. оценява компетентности, формирани в обучението по природни науки. България участва в PISA 2000 и PISA 2006.

Целева група и извадка
В PISA 2006 участват повече от 400 000 ученици от 57 държави, сред които 4 600 ученици от 181 училища от България.

Основното изследване на PISA 2006 в България се проведе от 15.01.2007 до 25.02.2007 г. и в него участваха 4 600 ученици, родени между ноември 1990 и октомври 1991 г. В извадката за България разпределението на учениците по класове е: 4 % ученици в 8-и клас, 77 % ученици в 9-и клас и 19 % в 10-и клас.

PISA не оценява отделни ученици или училища.

Оценяване на постиженията по природни науки
Според концепцията на PISA 2006 грамотността по природни науки включва познание по природни науки и познание за природните науки. Задачите в PISA 2006 изискват от учениците да определят научни проблеми, да обясняват природни процеси и явления и да използват научни данни за аргументиране на заключение. Учениците се оценяват по скала, която съдържа шест равнища на трудност, като всяко ниво носи различен точков бал.

Профил на постиженията по природни науки

  • С най-добри постижения са учениците от Финландия (среден резултат от 563 точки). На втора и трета позиция са съответно Хонконг – Китай с 542 точки и Канада с 534 точки.
  • Сред 57-те държави в PISA 2006 България е на 42 позиция със средна стойност 434 точки. По този показател тя попада в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния. Момчетата са постигнали среден резултат от 426 точки, а момичетата – 443 точки.
  • Резултатите на българските ученици в област познание по природни науки са по-високи с 15 точки от резултатите в област познание за природни науки. По този показател България попада в една група с Чехия, Унгария, Словакия, Естония, Сърбия и Литва.
  • България е сред държавите, в които учениците показват значително по-висок резултат в компетентност научно обясняване на природни процеси и явления (444 точки). По този показател сме на 40-та позиция в една група със Сърбия, Йордания, Израел, Чили, Румъния, Уругвай и Тайланд.
  • В България резултатите на момичетата особено по компетентността определяне на научни проблеми са значително по-високи – с 34 точки. В държавите от ОИСР резултатите на момичетата са по-високи от тези на момчетата средно със 17 точки.
  • България е сред държавите (Германия, Франция, Белгия, Япония, Австрия, Австралия, Израел и др.), в които се наблюдават сравнително високи равнища на колебания както между резултатите на учениците от различни училища, така и на учениците от едно училище.

Профил на постиженията по видове училища
Според програмата на обучение учениците в извадката се разпределят така: 4,4 % - прогимназиална, 9,3 % - гимназиална, 39,5 % - гимназиална профилирана и 46,8 % гимназиална професионална.

  • Средният резултат на учениците от профилираните гимназии в България е 531 точки – с 31 точки по-висок от средния резултат (500 точки) в страните от ОИСР.
  • Средните резултати на учениците от СОУ и професионалните гимназии са по-ниски от тези на връстниците им от профилираните училища (съответно 414 и 420 точки).
  • Разпределението на учениците от профилираните гимназии на най-високите и най-ниските равнища на обобщената скàла по природни науки е сравнимо с най-добрите постижения в PISA 2006.
  • Средните постижения на учениците от профилираните гимназии по трите оценявани компетентности също са по-високи от средните показатели за ОИСР с около 30 точки.

По данни на директорите на училищата от извадката

  • 1,3 % от 15-годишните ученици посещават училища, в които има недостиг на квалифицирани учители по природни науки. Резултатите на тези ученици са по-ниски с 3,6 точки.
  • 75,5 % от 15-годишните учат в училища с остаряло лабораторно оборудване. Техните резултати са по-ниски с 4,2 точки.
  • Средно 25 и повече ученици използват един компютър за обучение.
  • Средният брой на компютрите, които се използват за обучение, е 26. Част от тях са свързани към интернет.
  • 48 % от директорите смятат, че недостигът на компютри и на подходящи компютърни програми оказват негативно влияние върху качеството на учебния процес.

Семейство и семейна среда

  • 93 % от родителите в извадката в България смятат, че българското училище постига високо качество на образование и висок образователен стандарт.
  • 89 % от родителите изразяват задоволство от изучаваното учебно съдържание и методи на преподаване в училище.
  • 94 % от родителите определят учителите в училището на техните деца като компетентни и отдадени на работата си.
  • 79 % от родителите са удовлетворени от дисциплината и общия климат в училище.

Фактори, които оказват влияние върху резултатите

  • В повечето държави от PISA 2006, в които се прилага стандартизирано външно оценяване, учениците постигат среден резултат с 38 точки по-висок от резултатите на учениците в държави, в които не се прилага стандартизирано външно оценяване.
  • Един от акцентите на образователните реформи в много страни, които имат за цел постигане на високи образователни стандарти, е засилването на училищната автономия. В държавите от ОИСР средно 57 % от 15-годишните ученици посещават училища, които разполагат със значителна автономия при формиране на бюджета на училището. Тези ученици показват с 27 точки по-висок резултат от останалите.
  • Училищата с прием след изпит се представят по-добре.
  • Разликите между постиженията на учениците са по-големи в държавите, в които диференцирането на учениците по видове училища се осъществява на по-ранна възраст.
  • Създаване на механизми и средства, така че системата да предостави възможно най-добро обучение на всяко дете, независимо от неговия социално-икономически произход.

Странична навигация



Контакти

Централа на МОН:

тел.: 02 921 77 99

факс: 02 988 24 85

София 1000
бул. "Княз Дондуков" 2A

Приемна

тел.: 02 9217 760

e-mail: priemna@mon.bg

Работно време: 9:00 ч. - 17:30 ч.

ПРЕСЦЕНТЪР

тел.: 02 921 77 44

факс: 02 988 26 93

e-mail: press_mon@mon.bg

АНТИКОРУПЦИЯ

Изпрaщайте Вашите сигнали на адрес:

anticorruption@mon.bg

Сигнал за фиктивно записани ученици

Най-добрият учител, когото познавам
ОП НОИР
Horizon 2020