Съдържание

В МЕДИИТЕ

ЗАМ.-МИНИСТЪР КИРЯКОВ: РАЗВИТИЕТО НА ВСЯКА ДЪРЖАВА ТРЪГВА ОТ ОБРАЗОВАНИЕ И МИНАВА ПРЕЗ НАУКА

Интервю в предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

Водещ: От МОН обявиха обществена поръчка за избор на фирма или организация, която да осигури международните оценители на проектите за центрове за върхови постижения и компетентност по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Нуждата от външна оценка и преди е аргументирана от институцията, какви обаче са критериите за избора на оценителите ще ни каже просветният зам.-министър Красимир Киряков. 

Красимир Киряков: За нас беше изключително важно след пускане на оценките за кандидатстване по Ос 1 за изграждането на центрове за върхови постижения и по компетентност, да разработим добра и качествена обществена поръчка за фирма или организация, която да осигури международни оценители, защото спецификата на тези проектни предложения е много сложна и искаме да гарантираме, че ще има оценители с висок научен потенциал, с доказани качества и опит при оценка на сходни проекти. Затова самата обществена поръчка се стреми да заложи максимално високи критерии, които да гарантират качествената оценка. 

Водещ: Нека бъдем малко по-конкретни и да обясним какви точно са критериите, на които трябва да отговарят въпросните международни оценители? 

Красимир Киряков: Кандидатите, които подават оферти по обществената поръчка, трябва да имат минимален общ оборот през последните 2 години в размер на 3 милиона лева и минимален оборот в сферата от обхвата на поръчката в последните две години от 2 милиона лева. По този начин се гарантира, че кандидатите ще бъдат финансово стабилни, с доказан опит. Конкретно се изисква да се докаже опит при оценка на сходни проекти, каквито са заложените в Ос 1. За учените, които трябва да бъдат избрани, имаме специфични критерии. Те са много, но като общи параметри ще посоча: първо, да са правили оценка на сходни проекти, второ, през последните 5 години да имат минимум 10 научни публикации във водещи издания в съответната област, в която са избрали да кандидатстват, също така прилагаме принцип на регионално разпределение, да има географски баланс, за да няма концентрация на оценители от една държава, а да се черпи опит от възможно повече страни с вече осъществени качествени проекти. Има изискване и за тяхното образование, минимум бакалавърска или магистърска степен. 

Водещ: Тоест да разбираме, че големи, финансово стабилни фирми и организации ще подсигурят титулувани учени, които работят активно в своята сфера? 

Красимир Киряков: Да. По този начин искаме да елиминираме явяването на случайно появили се играчи на този пазар, фирми, които са регистрирани специално за поръчката, както се е случвало при едни или други обществени поръчки по оперативните програми. Научавайки си уроците, искаме да избегнем възможните рискове, затова много внимателно подготвихме цялата поръчка. От друга страна, трябваше и перфектно да отговаряме на Закона за обществените поръчки, приет през пролетта. 

Водещ: Прогнозната стойност на поръчката е малко над 2 милиона лева без ДДС, това е голяма сума. Освен тези стриктно разписани критерии, има ли други механизми, с които ще гарантирате, че тя ще бъде разходвана прозрачно, публично и контролирано? 

Красимир Киряков: Сумата наистина е голяма, но очакваме да се предложат около 50 международни експерти, искаме от и фирмата да подсигури инженери и икономисти. На базата на очаквания брой международни консултанти от висока класа сумата е нормална. А в самите проектни предложения, в критериите за оценка на офертите, които ще получим, там естествено ще преценим най-доброто съотношение между цена и качество.

 Водещ: Всъщност една фирма трябва да победи и да подсигури нужните експерти по четирите тематични направления, по които ще могат да се правят научни центрове и за върхови постижения и за компетентност, така ли да разбирам? 

Красимир Киряков: Точно така, една фирма или организация. 

Водещ: Но тя трябва да има капацитета да подсигури необходимите 50 експерти в четирите тематични направления?

Красимир Киряков: Да. На базата на дългогодишния опит, който имам в подобни процедури, знам, че е много важен авторитетът на фирмата, която ще спечели. По този начин всички международни водещи консултантски фирми се стремят да запазят репутацията си. Те отговарят за качеството на експертите, които ще предоставят. Друг възможен подход е индивидуалното договаряне с оценители като физически лица, но - както споменах – бройката, която очакваме, е доста голяма, и второ, когато има такова индивидуално договаряне, не винаги се гарантират репутацията и качеството, докато нашата цел е да привлечем добри фирми с международен авторитет и те да гарантират качеството на оценителите, които ще предоставят. 

Водещ: Можете ли от министерството да гарантира, че до 23 януари догодина, когато е крайният срок за представянето на проектните предложения за научните центрове от българска страна, вече ще има избрани и оценители, които да ги разгледат? 

Красимир Киряков: Можем да гарантираме и аз поемам отговорността да спазим всички процедурни срокове и да си свършим работата, както го правехме досега. Но знаете, че когато има обществена поръчка, има и възможности за обжалване, тук вече ще зависи от работата на институции, които са извън МОН. Надявам се да няма забавяния, но този процес няма да можем да контролираме. 

Водещ: Ще използвам случая, че си говорим, за да Ви върна малко назад във времето към семинар във Велинград, където казахте, че ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ не е социална, а цели да създаде условия за научните центрове да се превърнат в двигател на развитието. Този коментар направихте по повод факта, че в звената ще работят около 300 учени от над 10 000 изследователи у нас. Това предизвика реакция в залата, но моят въпрос към Вас е следният: тъй като Вие и Вашият екип направихте доста срещи през изминалите месеци с голяма част от представителите на академичната общност у нас, предизвика ли тази бройка и въобще организацията на работа на бъдещите центрове противоречиви реакции не у другиго, а у самите учени? Някой от тях сподели ли свое притеснение с Вас по време на тези срещи? 

Красимир Киряков: Съвсем откровено мога да заявя, че на срещите ми с представители на БАН, директори на институти в БАН и всички ректори на висши училища в България, този въпрос въобще не беше повдиган, защото те много добре осъзнават, че това, което се опитваме да правим, цели да създаде центрове, където да се съберат възможно най-добрите и утвърдени учени, както и млади учени и те да създават модели, които след това да се разпространяват. Никой не отрича, че заплащането на учените не отговаря на това, което те заслужават и което би трябвало да бъде, но точно тази програма не е социална. Трябва да се търсят други съпътстващи механизми, които да решат въпроса със заплащането на учените.

 Водещ: Ще Ви цитирам послание, което публикуваха на страницата си от ЮНЕСКО, на 18 септември, според което лидерите, взимащи решения, трябва да ценят повече науката и да я прилагат по-ефективно, бидейки тя публично благо. За целта обаче са нужни ресурси, казват от ЮНЕСКО, за да стане именно науката козът, с който можем да се изправим пред глобалните предизвикателства. Според Вас има ли в България такава култура, такова публично и политическо мислене - че науката може да ни даде трайните решения на големите проблеми?

 Красимир Киряков: Аз бих разширил малко въпроса - не само наука, но и образование, те вървят взаимосвързани като система. Наистина наблюдавам доста медии, а и много лидери - и европейски, и извън Европа - все повече подчертават образованието и науката като приоритет за цялостното развитие на нациите. Дори прочетох много интересна статия: в присъствието на генералния секретар на ООН президентът на Колумбия е подписал мирно споразумение с водача на леви бунтовници, които дълги години водят война срещу правителството, и посланието, мотото на подписването на документа е, че вече спират с куршумите и отиват към образованието. Това пак е показателно, че за развитието на културата и икономиката на която и да е държава се тръгва от образование и се минава през наука. 

Водещ: У нас обаче подкрепя ли се тази теза? 

Красимир Киряков: Виждам все по-голямо разбиране. При всички дискусии има да извървим още дълъг път. Ваши колеги ме попитаха стоим ли твърдо зад крайната цел до 2020 година 1,5% от БВП на страната да се отделя за наука и ние с колегите потвърдихме. Това наистина е амбициозна и хубава цел, към която всички институции, които имат отношение, трябва да се стремят. 

Водещ: Тоест да гледаме с оптимизъм към бъдещето? 

Красимир Киряков: С умерен оптимизъм, но няма друг начин. Ако не си го поставяме и не го приемаме като общонационална цел, ще имаме проблеми във всички останали области на обществения живот - и в икономиката, и в културата, и в здравеопазването и т.н. В момента най-големият проблем пред бизнеса не е свързан с източника на финансиране, както беше преди 7-8 години, а с наличието на квалифицирани кадри, работници, които да изпълняват специфични операции. 

 

Странична навигация



Контакти


icon

Телефон за граждани

0800 16 111

безплатен от цялата страна

Централа на МОН:

тел.: 02 921 77 99

факс: 02 988 24 85

София 1000
бул. "Княз Дондуков" 2A

Приемна

тел.: 02 9217 760

e-mail: priemna@mon.bg

Работно време: 9:00 ч. - 17:30 ч.

ПРЕСЦЕНТЪР

тел.: 02 921 77 44

факс: 02 988 26 93

e-mail: press_mon@mon.bg

АНТИКОРУПЦИЯ

Изпрaщайте Вашите сигнали на адрес:

anticorruption@mon.bg

Сигнал за фиктивно записани ученици

Най-добрият учител, когото познавам
ОП НОИР
Horizon 2020