Съдържание

В МЕДИИТЕ

МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: ВСЯКА ДЪРЖАВА РАЗБИРА, ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, ЗА ДА ОСТАНЕМ В СЪСТЕЗАНИЕТО

Водещ: Вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева откри конференция по програма „Еразъм плюс“ и се срещна с родителски организации заради здравословното хранене. Подробностите ще научим от нея.

Меглена Кунева: Особено ми е приятно, че с моя ресор образование и наука ще имам възможност в нашия разговор да дам и няколко европейски примера, като първият от тях е този, за който вие споменахте – „Еразъм плюс“. Това е една от най-обичаните програми в Европейския съюз, защото дава възможност на младите хора да се запознаят с това как се случва животът на техните връстниците, на тях самите, в други страни от Европейския съюз. Да научат повече, да се върнат обратно и да започнат да променят страната така, както са видели, че работи добре на други места. И обратното – да може някой навън да научи от нас колко са умни децата ни, колко много могат и колко са ценни за Европа. Програмата е 24 милиона и половина.Тази година има повече насоченост към професионалното образование, защото то е много важно за нашата страна. Това означава да отидат навън, да питат, да видят как се случва и да добият още повече опит. 


Водещ: Как проектите по програма „Еразъм плюс“ се вписват в работата на Министерството на образованието и науката


Меглена Кунева: Тази програма е отворена. Всеки, който отговаря на условията, а те никак не са сложни, може да кандидатства и да се възползва. Трябва да може да докаже, че е напълно способен, разбира се, е необходимо да се говори език, това в повечето случаи е предварително условие. Но нашите деца са добре в тази посока. Кандидатства се, условията не са сложни и мисля, че много хора се убеждават в това на собствено основание. Много от младите хора, които са се възползвали от тази програма, наистина после показват по-висок успех, имат повече самочувствие, тоест обратно когато се върнат в страната, те наистина носят добавена стойност от опита си. 


Водещ: А проектите как помагат за реформата в образованието? 


Меглена Кунева: Много е важно да не сме затворени, да видим света, да видим Европа, да видим, че трудностите, с които се сблъскваме ние, не са нещо уникално, което никъде го няма. Напротив, почти всяка държава разбира, че образованието е много сериозно предизвикателство, за да останем в състезанието. Въпросът с примерно застаряващите учители, така както стои у нас, така е и в една Германия, например. навсякъде има по нещо добро, което може да се вземе и навсякъде може да се каже: това ето тук са го сгрешили, имат същите трудности като нас и можем заедно да помислим. А иначе най-важното е, че тези млади хора, които пътуват, които виждат как се случват нещата в други европейски страни, се връщат с много повече възможности, връщат се със своя мрежа от приятелства, от познанства, което винаги има значение по-нататък в живота. В последна сметка не можем да говорим за единен пазар, за обща икономика в Европейския съюз, ако хората, които правят икономиката, не се познават, не се разбират и не могат да общуват. Тъкмо срещу тези недостатъци се бори програмата „Еразъм плюс“. 


Водещ: Вие се срещнахте с родителски организации, представители на Асоциация „Родители“, фондация „Движение на българските майки“ и Национален алианс „Усмихни се с мен“, заради здравословното хранене в училищата. Как ръководеното от вас министерство ще помогне за подобряването му? 


Меглена Кунева:
 Всъщност това, което аз направих, е да се съберем и да изслушам техните притеснения. Не, че Министерството на образованието и науката има директно отношение към сключването на договори за доставка на безплатни закуски, това е работа на директорите и това е работа на общините в много от случаите. Но след като се случва нещо на територията на българското училище, аз се чувствам съпричастна. И така според мен трябва да бъде всеки българин – съпричастен към образованието. Защо казвам всеки българин? Защото една голяма част от въпросите, които разглеждахме днес, свързани с контрола, се отнася и може да получи отговор при т.нар. обществени съвети. В обществените съвети участват, това е нещо, което с новия закон се въведе, участват родители и една от задачите, която стои пред тях, е точно тази – да дават своето мнение, да контролират, ако щете и учебниците, и кой учебник се предлага и кой се избира, защото това пак е въпрос на избор на съответния учител, и какво ядат децата. Защото тези договори, които се сключват с една или друга фирма, подлежат на контрол. Съгласете се, че няма как във всяко българско училище да се сложи по един контрольор от което и да било министерство. Това няма как да се случи. Но ние имаме там хора, които се грижат за своите деца и за всички деца в училището – това са родителите, това са общественици, които са част от този обществен съвет и имат правото и задължението, щом са негови членове, да го правят. Разбира се, държавните институции не могат да стоят настрана. Българската агенция по храните трябва да прави много по-често проверки, когато става въпрос за училища, а не само планови веднъж или два пъти в годината. Но, за да може това да се случи, отново трябва да се дават сигнали. Хората не са безкрайно много, които работят в тази агенция, и за да помогнем на тяхната работа, трябва да се даде сигнал. Когато има сигнал, те ще отидат, ще проверят и ще вземат мерки. Постави се въпросът и за добри практики, тъй като не е голяма стойността, на която възлизат на ден парите за закуска. В някои училища, например, са решили да я дават през ден, но да бъде по-качествена. Между 50 и 95 стотинки е на ден, 20 милиона лева годишно се дават за това. Това е по Националната програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка. В някои райони, в някои училища тази закуска е буквално начин да се задържат децата в училище. В други училища не е така. Затова директорите и обществените съвети трябва да знаят какви са интересите на децата, какви са аргументите на родителите и да изберат най-доброто за всяко училище, за всяко дете. Условието е закуската да бъде здравословна, да няма храни, които са неподходящи за деца или които, направо да си кажем, са без контрол и са вредни. Това няма да го допуснем. Не бива. 


Водещ: С обществените съвети в училищата вие предвиждате ли и други инициативи? 


Меглена Кунева:
 Пред тях има изключително много възможности. Това е въпрос на тяхно решение. Смятам, че те могат да бъдат изключително креативни. Бюджетът на училището, учебниците, както казах преди малко, включително те са тези, които дават оценка на директора. И ако директорът няма добра оценка от тях, това означава, че няма да бъде избран повторно. Това е атестирането на директорите. Трябва да признаем, че някои от директорите се притесняват. Аз смятам, че това не е правилно. Всеки родител иска най-доброто за детето си, съответно да има и много добро ръководство на училището. Ще имаме, след няколко дена буквално, едно събиране на новите директори, които след конкурси са назначени на мястото на пенсионираните им колеги и ще ги срещнем. Ето това мога да направя като министър – ще ги срещнем с тези асоциации на родителите, които вие представихте, да се опознаят, да видят за какво става дума при взаимното споделяне на надеждите и притесненията. И да намерят най-добрия начин, за да направят от тези обществени съвети истински работещ орган. Много зависи от директорите, но много зависи и от родителите. Трябва да се срещнем някъде в този наш общ път.

 
Водещ: И накрая не мога да не ви попитам за полемиката, която предизвика най-новата инициатива на вашето министерство по съвместен проект заедно с Ромския образователен фонд да бъдат раздадени по 30 евро на ученик стипендия за стимулиране на роми да завършат средното си образование. Ще ги задържи ли в училище тези пари? 


Меглена Кунева: Нека няколко мита да разбия първо пред вас. Първото, това е участието на нашата държава. От тези пари, действително те се измерват в евро, защото тук участва Ромският образователен форум, нашата държава участва само с 40%, тоест, с 12 евро или 24 лева. За сравнение учениците за успех взимат средно по 35 лева, тоест, повече от тези 24, независимо от етноса, а таванът е 50 лева. Държавата дава годишно 21 млн. лева за стипендии и субсидии за деца. Трябва да признаем, че една много малка част, когато става въпрос за успех, достига до ромските деца, просто защото те нямат този успех. Защо го нямат? Защото много по-рядко достигат до 9-10 клас – ние говорим сега точно за тези два класа – стипендии за 700 ученика за 9.-10 клас. И повярвайте ми, ако едно ромско дете е достигнало 9-ти-10-ти клас с успех „добър“, то трябва да бъде поощрено. Това не е социална стипендия. Това е стипендия, за да могат да бъдат стимулирани да завършат образованието си, да го изкарат докрай и след това да излязат от тази спирала на ниска самооценка, ниска стремежи, безработица и след това да бъдат част от системата за социални помощи. Ако това се случи, ако успеем, те променят средата, те са пример за останалите. И затова е много важно. Миналата година заради бедност и социални причини са се отказали 2300 деца. Въпреки, че те не се делят по етнически произход, разговорите с директорите ясно показват, че огромен процент от тези деца са именно от ромската общност. В момента няма равен старт. Едно дете, което расте в дом с книги и с грамотни родители, не е с равен старт с дете, на което родителите са неграмотни и няма кой да им провери домашните. Така че, ако ние признаем този проблем, а аз смятам, че това е важно, че това е така, ние ще трябва да намерим решение. И това, че получаваме 60% от Ромския образователен форум, това вече е много. Още нещо искам да отбележа тук, че всъщност, тези деца не получават друга стипендия. Тоест, ако те теоретично са с отличен успех, те не получават от другите стипендии, които са за отличен успех. Тоест, освобождава се бюджетен ресурс на нашата страна и отива действително за повече деца. 

 

Интервю в предаването „Това е Българияна Радио Фокус,

 25 октомври 2016 г.

Странична навигация



Контакти


icon

Телефон за граждани

0800 16 111

безплатен от цялата страна

Централа на МОН:

тел.: 02 921 77 99

факс: 02 988 24 85

София 1000
бул. "Княз Дондуков" 2A

Приемна

тел.: 02 9217 760

e-mail: priemna@mon.bg

Работно време: 9:00 ч. - 17:30 ч.

ПРЕСЦЕНТЪР

тел.: 02 921 77 44

факс: 02 988 26 93

e-mail: press_mon@mon.bg

АНТИКОРУПЦИЯ

Изпрaщайте Вашите сигнали на адрес:

anticorruption@mon.bg

Сигнал за фиктивно записани ученици

Най-добрият учител, когото познавам
ОП НОИР
Horizon 2020