Съдържание

В МЕДИИТЕ

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАНЯ СТОЙНЕВА: ОЦЕНИТЕЛИТЕ НА ПРОЕКТИ ПО ОП НОИР ТРЯБВА ДА СА ПОНЕ С ДОКТОРСКА СТЕПЕН

Участие в предаването "Преди всички" на БНР

- От МС поканиха международни учени експерти да се включат в конкурса за оценители на 44-те проекта, подадени от научната общност за изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Знаете, у нас трябва да се изградят 12 научни центъра за 350 млн. лв., а парите трябва да бъдат по ОП НОИР. След като преминат през пресявката на екипа от МС кандидат-оценителите ще бъдат оценени и от УО на програмата у нас. За целта оттам са разработили собствени критерии за тях и за важността цялата процедура да се задвижи в срок и възможно най-бързо. Сега ще говорим със зам.-министъра на образованието и науката Ваня Стойнева, която е в студиото на „Преди всички“. Добро утро, госпожо Стойнева!

- Добро утро на Вас и на вашите слушатели.

- Критериите са завишени, доколкото знаем… вече оценителите трябва да имат докторска степен, трябва да имат поне 10-годишен опит и всичко това дойде, защото от научната общност възнегодуваха, че хора с по-ниско експертно ниво от професор да кажем, ще подадат въпросните предложения, ще трябва да ги оценяват. Изпускаме ли нещо – докторска степен, по-голям опит, научни проекти извън България, какво още трябва като параметри да покрият оценителите, за да кажете това са хора, достойни да оценяват научните предложения, подадени към МОН?

- Да, действително, когато разработвахме новите критерии за оценителите, за нас беше изключително важно да подберем такъв тип критерии, които да отговарят на нивото на нашите кандидати. Действително критиките на научната общност бяха насочени към това, че критериите за експертите-оценители, които бяха поставени в предишната процедура за подбор на тези оценители не са отговаряли на нивото на нашите кандидати. Затова, когато залагахме тези критерии,  ние подбрахме онези критерии, които  са сравними с тези, които водещите научни организации в България поставят за професорите например в университетите. Като допълнение на това нашите критерии са сравними и подобни на тези, които са изисквания на членовете на изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“. И не на последно място критериите за оценителите бяха консултирани и съгласувани с експерти на ЕК, които участват в подбора на оценителите на подобен тип проекти. Така че за нас беше наистина важно да намерим този баланс на критериите между кандидатите, които кандидатстват с проекти  и тези, които ще оценяват подадените проекти и проектни предложения.

- А като говорим за баланс има ли баланс между критериите, които бяха наречени прекалено ниски при предишната поръчка и тези които имате сега? Да не се окаже, че те са непреодолими за срока от време, който поставяте на оценителите? Защото хората могат да кандидатстват в рамките на 30 дни.

- Считаме, че сме осигурили този баланс именно защото Ви разказах как всъщност ние стигнахме до тези критерии. Те съответстват на експертите, които работят в тази сфера. Такива са изискванията от европейските научни организации, които оценяват такъв тип проекти. Така че тези критерии абсолютно отговарят на пазарните такива. Не смятаме, че ще имаме проблем с липса на кандидати, които да отговарят на тези изисквания.

- Предишната обществена поръчка, която всъщност Вашият екип, на служебното правителство, спря, беше на стойност 2 млн. лв. Сега колко ще ни струват оценителите грубо казано?

- Възнагражденията, които определихме, когато разработвахме часовата ставка, която ще бъде заплатена на тези оценители, трябваше да бъде конкурентна на тази, която предоставят водещите европейски научни организации при оценката на такива проектни предложения. Затова ние фиксирахме 110 лв. на час, която ставка съответства на дневната такава, която Съветът за европейски изследвания изплаща на своите оценители и тя е 450 евро на ден. Като се сметнат тези 110 лв. на час, за 8-часов работен ден всъщност съответстват на тази ставка на Съвета за европейски изследвания. Това е организацията, предоставяща финансиране на проекти за фундаменталните изследвания и това е програмата на ЕК „Хоризонт 2020“. Ние трябваше да осигурим такова възнаграждение, което да привлече именно кандидатите, оценителите, които покриват изискванията и съответно биха били привлечени да дойдат в България да оценяват проектите, като заплащането е важен фактор за техните решения.

- Ако всичко протече гладко и както трябва, би трябвало до средата на април вече да има оценители, нали така?

- Да. До края на април трябва да бъде изготвен списъкът на МС, от който ние да подберем оценителите. Бих искала първо да кажа, че предишната процедура не можеше да осигури експертите, които да покрият поставените изисквания в процедурата. Припомням, че в предоставените от фирми оферти липсваше информация, въз основа на която да бъде оценена професионалната експертиза на тези експерти. Затова ние трябваше да предложим нова процедура, която в никакъв случай не би била по-дълга от тази на обществената поръчка, или да се проведе една нова обществена поръчка предвид това, че съществуваше реален риск – в случай, че сключим договор с една от фирмите по старата обществена поръчка – тя да бъде обжалвана. И за нас беше изключително важно да осигурим сроковете, в които трябва да бъде извършена оценката на подадените проектни предложения. Единствената законова възможност беше именно да пристъпим към организирането на един централизиран конкурс, който да се организира от МС. Считаме, че тази процедура е по-ефективна. Първо от гледна точка на подбора на експертите, защото всеки един експерт, който подаде заявление за участие в тази процедура, трябва да отговаря на поставените изисквания.

- Т.е., Вие нямате опасения, както Вашият екип имаше критики към предишната поръчка, следващият екип на министерството – защото ще е края на април, ще има редовно правителство – няма пък да изкаже критики към вашата процедура?

- Да, ние правим това, което е възможно в момента. Освен това за нас е много важно да съкратим сроковете или най-малкото да ги вкараме в някаква рамка, защото съществува риск от загуба на средства.

- Какъв е този риск, какви средства можем да загубим? Тези научни центрове, които искаме да строим са на обща стойност 350 млн. лв….

- Загубата на средства ще бъде изчислена, загуба ще има евентуално към края на 2018 г. – но това е рискът, който съществува. Около 30% от разходите за научните проекти, по-скоро от приоритетната ос, ние трябва да сме отчели към ЕК. Това на практика означава, че трябва да имаме сключени договори с бенефициентите, т.е. първо трябва да ги оценим, в момента сме на етап оценка. След това да се подпишат договорите с бенефициентите, екипите на бенефициентите да се мобилизират достатъчно добре, за да се организира изпълнението на проектните дейности. Управляващият орган (УО) от своя страна също трябва да подпомогне бенефициентите с издаването на ясни указания за изпълнение на проектите. Защото намаляването на риска от загуба на средства всъщност е функция обединените усилия както на бенефициентите, така и на УО.

- Т.е., на учените,  които ще правят центровете и на хората, които ще ги контролират.

- Точно така. УО има своите контролни функции, но той има и функциите да наблюдава проектите. И ако те излизат извън правилната посока на изпълнение, УО е този, който следва да подпомогне бенефициента, за да върнат проекта в изпълнението в правилната посока.

- Имахме едномесечно забавяне, защото дадохте още един месец време на учените да си подадат проектите. Те са 44 вече. Беше спряна обществената поръчка, сега тече конкурса за оценителите – те тепърва след това ще трябва да оценяват тези проекти. Имаме ли фатално за момента забавяне, което да се отрази пагубно на това изграждане на въпросните 12 центъра, на които в крайна сметка разчитаме да дадат тласък на българската наука?

- По отношение на сроковете за оценка и за изоставане по отношение на оценката на проектите не можем да говорим, защото и със страта, и с новата процедура, работата на оценителната комисия работата щеше да започне през средата на март. Сега тук обявявам, че работата на оценителната комисия ще започне в понеделник, като се стартира с първия етап от оценка на проектните предложения, а именно тяхното съответствие и допустимост. Докато тече този първи етап трябва да приключи процедурата за избор на международните оценители, които да започнат вече своята работа по същество в периода май-юни. Оттам сключването на договорите сме го планирали за края на юли, защото след приключването на оценката е необходимо техническо време за подготовката на самите договори, и в нашия график, който сме си разработили сме фиксирали сключване на договори с избраните кандидати и с избраните проекти до края на юли, най-късно началото на август. Оттам насетне трябва да стартира интензивното изпълнение на тези договори. И това, за което споменах – активност от страна на УО, съдействие там, където е нужно, подпомагане на бенефициентите с ясни указания как следва да се изпълняват проектите. Разбира се за тези проекти е доста рисково провеждането на обществените поръчки, така че усилията на УО в обучение, инструктиране на бенефициентите за провеждането на обществените поръчки трябва да бъде насочено именно натам.

- И един последен въпрос, тъй като Вие споменахме мрачната прогноза замразяване на средства… така или иначе, ние вече имаме едни замразени 180 млн. лв. от ЕК, която направи одит по програмата и каза, че има проблемни проекти. Кажете ни как работите с ЕК, защото трябваше да й предложите 4 варианта за справяне с проблемите, в какъв етап е вашият етап, вашите разговори? Каква е дискусията по този въпрос, така че диагнозата замразени пари по ОП вече да не важи сравнително скоро в бъдеще време?

- Да, това е другата голяма тема по оперативната програма – одитът на ЕК, която е проверила системите на УО такива, каквито са били изградени. Преговорите с ЕК започнаха. Към момента детайлизираме онези мерки, които УО трябва да вземе, така че да отговори на препоръките на ЕК. Позволявам си да кажа, че преговорите вървят в много добра посока. Днес ще изпратим част от мерките, които сме разработили към комисията, защото ние сме започнали първо устните разговори по тези наши действия, които смятаме да предприемем като план за действие. Сега сме на етапа, в който следва да покажем на одиторите какви са мерките, които сме предприели, да им представим съответните документи, така че към средата на април вече да имаме фиксиран план за действие. Т.е. в момента договаряме мерките – това е етапът, на който се намираме при преговорите с ЕК, направен за втора, трета и четвърта приоритетна ос. Този одит е извън първа приоритетна ос – извън парите за наука най-общо казано.

Странична навигация



Контакти


icon

Телефон за граждани

0800 16 111

безплатен от цялата страна

Централа на МОН:

тел.: 02 921 77 99

факс: 02 988 24 85

София 1000
бул. "Княз Дондуков" 2A

Приемна

тел.: 02 9217 760

e-mail: priemna@mon.bg

Работно време: 9:00 ч. - 17:30 ч.

ПРЕСЦЕНТЪР

тел.: 02 921 77 44

факс: 02 988 26 93

e-mail: press_mon@mon.bg

АНТИКОРУПЦИЯ

Изпрaщайте Вашите сигнали на адрес:

anticorruption@mon.bg

Сигнал за фиктивно записани ученици

Най-добрият учител, когото познавам