НАД 640 БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ И ПОВЕЧЕ ОТ 3500 УЧЕНИЦИ СА ПРЕМИНАЛИ ОБУЧЕНИЯ И СТАЖОВЕ В ЦЕРН

Начало » Добрата новина

07.08.2018

 Инж. Александър Христов напътства учителите как да направят опита с камерата на Уилсън.

13,7 млрд. години след Големия взрив, благодарение на който се създава планетата Земя, физици и инженери от цял свят все още търсят отговори на въпросите защо и как се е случило това? От какво е направена материята и как си взаимодействат нейните съставни части? Отговор на този въпрос в наше време дава физиката на елементарните частици – чаровни кварки и лептони, неутрино, глуони …. Досега учените от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) – Женева знаят , че тъмната енергия е 73%, тъмната материя – 23%, а познатата ни видима материя е едва 4%. Те изследват основната структура на Вселената, като използват най-големите и най-сложните научни инструменти в света – ускорители и детектори, за да изучават базовите съставки на материята - основните частици. Ускорителите като Големия адронен колайдер (LHC) и Супер протон синхротона (SPS) карат частиците да се блъскат една в друга при скорост близка до тази на светлината. Процесът дава на физиците познания за това как частиците взаимодействат помежду си и представа за основните закони на природата. Детекторите като ATLAS и CMS, който е с най-голямо българско участие, наблюдават и записват резултатите от тези сблъсъци. На 4 юли 2012 г. е обявено откритието на бозона на Хигс, чието съществуване е предсказано от Питър Хигс и му носи Нобелова награда през 2013 г. Години на усилна работа и експерименти стоят зад набирането на неопровержими доказателства за съществуването на т.нар. „Божия частица“. Всъщност тя се ражда при сблъсъка на други частици, живее много кратко и се разпада. Но за нея се предполага, че е пряко свързана с генерирането на маса и че може да даде отговор на много въпроси, свързани с материята. ЦЕРН е подобен на малък град с множество сгради, улици, няколко ресторанта, хотели, музеи, паркинги и даже със собствени пътни знаци. Разположен е до Женева на границата между Швейцария и Франция, така че работещите и посетителите не винаги знаят на територията на коя държава се намират. Развива се в 4 основни направления – изследвания и открития в областта на физиката на високите енергии, разработка на технологии и иновации, обучение и сътрудничество. Именно в този научен център, където беше доказно съществуването на Хигс бозона, през миналата седмица се обучаваха 20 български преподаватели по физика и природни науки. Това се случва за 11-а поредна година, разказва Зорница Захариева. През последните 15 години тя е част от екипа по управление на ускорителите в ЦЕРН, а от миналата година отговаря за планирането на ресурсите и бюджетния контрол на целия сектор „Изследвания и информационни технологии“ в ЦЕРН. Когато има български групи Зорница помага на колегата си Джеф Винер, който ръководи учителските обучителни програми. Идеята е учителите да се докоснат до последните научни достижения на място и като се върнат в България да „запалят“ искрата на интереса към науката у своите възпитаници. Учителите са тези, които могат най-добре и на достъпен език да разкажат какво са видели в ЦЕРН и върху какво работят международните изследователски екипи. Дори и само още едни ученик да избере да се занимава с наука, инженерни или ИТ дисциплини благодарение на тези обучения, ще означава, че сме си свършили добре работата, убедена е Зорница Захариева. Вие сте най-важните хора, които застават всеки ден пред своите ученици, от вас зависи как ще достигне съвременната наука до тях, обърна се към българските учители Джеф Винер. Той ги запозна с възможностите за използване на информацията, презентациите и видеоклиповете от ЦЕРН в часовете по физика, химия и астрономия. Разказа им за това, че могат да организират визити на място за своите ученици или пък да изпратят запитване за организиране на виртуални посещения с възможности за дискусии. Показа им как да използват онлайн ресурсите за популяризиране на физиката на елементарните частици, които са разработени по достъпен и разбираем за децата начин. Възможностите за участие в различни състезания като това, в което се участва с предложения за експерименти и накрая се избират два отбора, които ги осъществяват в ЦЕРН, а също и различни майсторски класове, обучителни и стажантски програми за ученици и студенти, книги, статии и видеоматериали с обяснения по различни теми от физиката също ще бъдат на разположение на преподавателите. Европейската организация предлага няколко програми, специално насочени към учителите. Националните учителски програми продължават по 5-6 дни, а международните са по 2 седмици. Националните учителски програми за български преподаватели се провеждат от 2008 г. насам. Първоначално в нея участват само преподаватели по физика, а в последствие стават за преподаватели по природни науки. Днес има и втора специална програма за учители по IT технологии и инженерни дисциплини от професионални гимназии, която е започнала от 2014 г. Обучение по специална програма са имали и директори на математически и природоматематически гимназии през 2010 г. Досега в националната програма участие са взели над 640 преподаватели. Обучението се финансира от МОН и се осъществява с помощта на учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергия– БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по роботика – БАН, Народна Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ и служители на ЦЕРН. Национален координатор за програмата за учители по природни науки е доц. Пламен Яйджиев (институт ЯИЯЕ– БАН), а проф. Роман Захариев (институт Роботика - БАН) е за програмата за учители по инженерни и ИТ специалности. Проф. Леандър Литов (СУ), които е и представител на България във Съвета на ЦЕРН, взима дейно участие за осъществяването на програмите. По различните програми за ученици на посещение в ЦЕРН са били над 3500 младежи. Всяка година се организират между 10 и 14 кратки визити на българчета. През миналата година стартирахме стажантска програма за ученици, която беше изключително успешна, разказва Зорница Захариева. В първото издание участваха ученици от 5 държави – Португалия, Франция, Норвегия, Унгария и България. През тази година ще участват от други 5 страни и редът на децата от България ще дойде след около 3 години. 324 български деца кандидатствали за участие в стажантската програма през 2017 г., от които журито много трудно избрало 24-те участници, поради високото ниво на кандидатурите. Всеки двама ученици били разпределени към учени от ЦЕРН, за да се запознаят отблизо с работата им. Освен това разработили и собствени мини-проекти, резултатите от които накрая презентирали пред журито. „Нашите ученици се справиха уникално добре, нивото им беше като на студенти от първи или втори курс“, твърди Зорница Захариева. Всяко лято в ЦЕРН се организират и тримесечни студентски програми. Провеждат се и по-дълги стажантски програми за студенти между 6 и 12 месеца. Програмата на българските учители беше изключително наситена и интензивна – до обяд различни образователни лекции за физиката на елементарните частици, а след обяд посещения и запознаване отблизо с различните експерименти, които се провеждат на територията на ЦЕРН. Видяха още интерактивния музей „Глоуб“, а в експерименталната лаборатория (S’cool lab) направиха опита с изработване на камера на Уилсън, при който с помощта на сух лед и спирт се създава изкуствена мъгла, в която по-добре се виждат падащите от космоса и слънцето лъчи и елементарни частици. Благодарение на тази камера Уилсън открива позитрона и неутрона и получава Нобелова награда. Нашите преподаватели видяха и изложбата Микрокосмос, и освен това посетиха ускорителя LEIR и залатa за управление на всички ускорители в ЦЕРН, детектори, експериментът с радиоактивни изотопи IZOLDE, фабриката за антиматерия AD и т.н. Научиха за възможностите, които предоставя комплексът за генериране на идеи от младите изследователи (Ideasquare), а също как и по какъв начин се обработват и съхраняват данните, получавани от различните опити и изследвания. Разбраха, че годишно ЦЕРН създава данни в размер на един петабайт, които ако се запишат на дискове, ще се получат четири колони с височината на Мон Блан.

Марияна Кацарова – учител по физика на ученици от VIII до X клас в ПГ „Велизар Пеев“ – Своге:

Много полезно беше това обучение, действително се докоснахме до висшата наука и видяхме, че тя се случва. Едно е да четеш и да преподаваш физика, а съвсем друго е да видиш, как тя се прилага на практика, че хората наистина правят тези опити и експерименти, че това е реално постижимо. Много съм впечатлена. Всичко е уникално, работещо, добре синхронизирано, организацията е на много високо ниво и резултатите, които се получават сега ще могат да бъдат използвани и далеч в бъдещето. Данните се съхраняват, достъпът до тях е свободен и могат да бъдат използвани за доказването или отхвърлянето на нови теории, които тепърва може да възникнат. Полезно е и защото ще можем да обясним по-достъпно на децата как е възникнал света, теорията на големия взрив, на елементарните частици и кварките, за свръхпроводимостта и нейното приложение. Много нагледни материали ни се предоставиха, които ще ни свършат работа.

Христина Денева – учителка по физика на ученици от VIII до X клас в ПТГ „Д-р Никола Василиади“ – Габрово:

Очарована съм от обучението, дори се влюбих в този чаровен кварк. Чувствам огромна отговорност на плещите си затова, че ще трябва да предам на учениците си цялата тази информация и знания, които попих тук. Всичко е впечатляващо – организацията на програмата, местата, на които ни показаха как работят ускорителите, как се сблъскват частиците, как се обработват и анализират данните. Дойдоха ми страшно много идеи как да преподавам. Основната ми цел не е да изпитвам децата, а да ги мотивирам повече да участват в извънкласни дейности. Те самите ми показаха, че предпочитат вместо да решават задачи, да правят нещо с ръцете си. Затова смятам да използвам желанието им, за да изработят свои неща, които да използваме после при предаването на уроците.

Антоанета Найденова, вестник „Аз Буки“

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“