МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ: АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ПРОМЕНИ В УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, НИ ЧАКА КАТАСТРОФА

Начало » Последни публикации

28.02.2015

- Господин Танев, кои проблеми очаквате да реши новият Закон за училищното и предучилищното образование, чието второ четене предстои в Народното събрание? Гордеете ли се с него?

- Новият закон е добър, защото е адекватен на XXI век, на европейското ни членство и на ситуацията на световна глобализация, в която се намираме. Той поставя във фокуса детето с неговата личностна характеристика. Досегашната образователна система осредняваше децата. Тестовете и матурите, с които ги оценяваме, мерят средностатистическото постижение, без да се съобразяват с това, че децата имат таланти - не само художествени или математически, но и във всяка област на обществения живот. Образованието би следвало да има предвид тези специфични таланти и да финансира тяхното отглеждане. Проектозаконът създава известна автономия на училищата да пишат сами учебните програми, разбира се, поставени в някакви рамки. Това означава, че ще могат да адаптират задължителното учебно съдържание към профилите на децата, с които работят. Предоставя се и възможност за по-свободно образователно творчество на учителите.

Не съм в състояние да отговоря на втория ви въпрос, тъй като законът все още не е приет. В продължение на години МОН е създавало части от този закон, но не точно като текстове, а във вид на образователни идеи. Като цяло експертите на ведомството са си свършили работата. Сега тези, които ще трябва да се гордеят или да не се гордеят със законопроекта, са народните представители. Вярвам в мъдростта им и че ще отсеят това, което е проблематично, от онова, което е прогресивно. Надявам се, че в крайна сметка ще имаме продукт, адекватен на образованието на българските деца през XXI век, или поне през първата му половина. Засега се гордея само с това, че именно в моя мандат се падна тази изключително сложна, творческа и отговорна задача. Аз обичам такива предизвикателства.

- Вие ли сте действителният вносител на този закон, или това е екипът от предишния управленски мандат на ГЕРБ начело с г-жа Милена Дамянова?

- Законопроектът е внесен от група народни представители от ГЕРБ. Министерството на образованието не е вносител, но застава зад него, тъй като големи части от закона не само са били писани в министерството, но са били и широко дискутирани в 41-вото Народно събрание.

- Изтъкнахте като дефект на българското средно образование това, че осреднява децата, но авторитетното световно изследване PISA също разглежда средни показатели. Последните му резултати не бяха никак оптимистични за българското средно образование, а те се отнасят за времето, в което започнаха реформите в него...

- Да, има такива изследвания от 2012 г. насам не само на PISA, но и на Световната банка. Разбира се, съобразяваме се с резултатите от тях и точно това се опитваме да поправим.

- Един от изводите на PISA е, че основна причина за влошаващите се показатели на българското училище е неравенството в достъпа до образование.

- Факт е, че това е проблем. Аз съм изключително чувствителен по въпроса за неравенството, както и за ранния достъп до образование. Двама от съветниците, които помолих да се включат в политическия кабинет на министерството, са с ресор „Равенство на достъпа". За съжаление, в ситуацията на намален бюджет и финансовата криза, която години наред измъчва нашата икономика, опциите за решения са стеснени. Затова пък идват новите информационни технологии и оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж", които решително могат да подобрят ситуацията с приблизително равния достъп на деца до образователната система.

Педагогически изследвания показват, че в момента имаме деца, които реално са изостанали с 3 години от връстниците си, които учат в по-елитни училища. Изключително съм обезпокоен от това обстоятелство - „ножицата" е толкова отворена, че заплашва с имплозия цялата система. Затварянето й ще отнеме много време и в мандата на следващото правителство. Но нека сега направим първата крачка в тази посока, споменах вече две оптимистични основания.

- Но едва ли едно бедно дете ще може да изравни шансовете си с другите само благодарение на информационните технологии. Такива семейства имат проблем с купуването на дрехи, камо ли на лаптоп или таблет.

- В момента по моя заповед се изготвя стратегия за информационните технологии в образованието. Надявам се, че още преди края на настоящата учебна година тя ще е готова за обществено обсъждане и ще се превърне в план за действие. Искаме да вземем добрия пример и да се поучим от опита на съседни страни. Турция в момента е един от лидерите в района по въвеждане на информационни технологии в училище, Румъния също се намира в малко по-напреднало положение. Изучаваме техния опит - както положителен, така и отрицателен, с идеята да го адаптираме към българските условия. Много зависи какво точно ще преценим, че е удачно за въвеждане.

Лично аз съм привърженик на това да започнем с въвеждане на учебни таблети от 1-ви до 4-ти клас, които не могат да се използват за игра или за продажба. Идеята е първо да насочим усилия към Северозападния район на страната, след което да направим мониторинг на резултатите от една учебната година, за да може евентуално да вземем решения за по-широкото приложение на технологиите в следващите години.

- Как проблемът за неравенството в достъпа до образование кореспондира с идеята в проектозакона за финансиране и на частните училища с обществени средства? Не се ли притеснявате, че ще се приеме едно решение, което дълбоко разделя българското общество?

- Неведнъж съм давал за пример, че когато в един град трябва да се почисти снегът, няма никакво значение дали местната управа ще го свърши чрез своя общинска фирма, или ще го възложи на частна. Важното е работата да е качествена.

- Точно софиянци обаче имат негативен опит в това отношение -човекът, чиято фирма чистеше София, се разхождаше из града с бутиков автомобил с двигател от „Формула 1" и гражданите чувстваха, че договорите му с общината имат принос към подобни покупки...

- Не съм специалист по снегопочистването на София, но през последните няколко години се вижда, че то не е същото, каквото беше. Вярно е, че всичко много зависи от доброто управление и неговите принципи, които трябва да бъдат спазвани. Вярвам, че през поколение опитът на една генерация се превръща в ценности за следващата. Смяната на културата е труден въпрос и ни трябват десетилетия. Деленето на частно и държавно, което има психологическите си основания в България, като че ли доста добре се експлоатира от политическите сили за техните цели.

Смятам, че известна част от държавния бюджет следва да субсидира елементи от задължителната част на образованието. И в момента учебниците от 1-ви до 7-и клас са безплатни за учениците, независимо дали са в държавни или частни училища. В закона се мисли и за други елементи. Но подчертавам, че не съм чул и не знам да има някакви намерения държавни средства да отиват за свободноизбираемите предмети, извънкласните форми на обучение, сградния фонд, инфраструктурата и транспорта, които предлагат някои частни училища.

Въпросът ще бъде решен от мъдрия български законодател, избран с вота на гражданите. МОН по никакъв начин не трябва да бъде въвличано в предубеждения в някаква посока - че защитава пълния отказ от финансиране или пълното финансиране на частните учебни заведения. В това отношение министерството очаква решението на Народното събрание.

- Законът предвижда и въвеждането на нова обществена структура редом с настоятелствата - обществени съвети във всяко училище, които ще имат силно влияние както върху управлението, така и върху кариерите на учителите. С оглед на факта, че в редица райони на страната големи части от населението са силно зависими от местни икономически фактори, не се ли притеснявате, че лица с емблематични биографии и прякори може да влязат пряко в училищата и дори да се превърнат в настойници на образованието?

- Години наред съм писал, говорил и преподавал за нуждата от сътрудничество на трите сектора - държавен, частен и граждански. Моя беше идеята да има граждански съвет към една от политическите формации, които влизат в сегашното управление - Реформаторския блок. В този смисъл виждам приложение на същата идея като основен принцип на доброто управление и в сферата на образованието. Идеята да има обществени съвети съвсем не е лоша, но, както казвате - тя като всяка идея съдържа в себе си и своите антагонизми. Съвсем нормално е да очакваме и негативи, които може да породи. Затова казвам: добре е да има обществени съвети, но за да не избодем очи, вместо да изпишем вежди, трябва да се помисли коя точно форма работи добре, да се апробира и след това да се продължава нататък. Една от възможните идеи е чрез подзаконов акт съществуващите родителски настоятелства също да бъдат считани за такава форма на гражданско участие в управлението на училищата. В момента тяхното фактическо състояние е твърде разнообразно, но някои работят добре.

Трите стълба на образованието са семейство, учители и общество. След като родителите представляват един от трите компонента на този фундамент, би следвало да им се създаде възможност за участие в процеса, включително като съавтори на учебни програми и други образователни форми. Уви, напоследък силно негативно отражение дава обстоятелството, че част от родителите са откъснати от училището и имат дори нападателно отношение към учителите. Но бранейки по един твърде неприемлив начин своите деца, те действат в техен ущърб. Нека да е ясно: учителското съсловие е голямото приемно семейство на нашите деца, особено след седмата им година. Оттук нататък в училище се изгражда човекът, гражданинът и професионалистът. Затова двете семейства не бива повече да бъдат противопоставяни. Смятам, че нападения срещу учители, така както и нападения срещу медицински персонал трябва да бъдат инкриминирани.

- Обявихте се за нов час по гражданско образование. Къде ще го разположите в и без това натоварената учебна програма? Не смятате ли малко да я разтоварите?

- Като родител и аз съм един от милионите потърпевши на абсурда с тежките учебни съдържания и несменяемите учебници. Има вакуум, който трябва деликатно да започнем да запълваме, защото назрява конфликт, който може да прерасне в катастрофа. Учебното съдържание повече не може да стои такова, каквото е. Тъкмо заради него българският ученик е отвратен и дистанциран от училището, а родителят е стресиран, в не по-малка форма потърпевши са и учителите. Както виждаме - всички сме в един капан, заложен ни от малка група хора. Големият потърпевш в перспектива ще бъде българската национална идентичност. Точно заради това няма време за чакане и няма почва за страхове.

Промяната на учебните форми е първостепенна задача на моя екип. МОН е ангажирано с изключително отговорната и невероятно сложна задача да допише закона в най-важния му обем - това са 18 държавни образователни стандарта, които трябва да бъдат направени по един прецизен, интелигентен и обществено отговорен начин. Щастлив съм, че имам задачата да организирам този процес. Тук съм, за да ми е трудно, а не заради това да бъда министър.

- Наясно ли сте с факта, че за подготовката на проектозакона, за дискусии, за кръгли маси и точно за писането на учебни програми вече са похарчени поне 10 милиона лева? Този факт излезе някак между другото при неуспешния опит за приемане на закона в 41-вото НС. Някои си обясняват бързането сега именно със стремеж за оправдаване на тези разходи. Опровергайте го, ако можете

- Не мога нито да го приема, нито да го опровергая. Поръчах да ми бъде представено всичко, което е правено по образователните стандарти в предните няколко години. Получи се папка три пръста дебела, а в нея се съдържаха и два диска. Следователно ние имаме повече заготовки, отколкото здравата целесъобразност изисква.

Написал съм книги и много добре знам, че когато през годините съм започвал на няколко пъти и когато съм нахвърлял една глава - тук, а друга - там, накрая не си спомням в кой компютър какво е сложено. А когато успея да събера всичко на едно място, то вече не става за книга и започвам да я пиша отново на чисто.

Не разполагаме с този лукс и с времето да започнем да пишем стандартите наново. Но за много от текстовете, по които имах въпросителни, от различните дирекции получих положителни референции. Тепърва ще разговарям с членовете на всички работни групи по отделните стандарти, които са съставени от нови хора. След като огледат какво има във всяка от 18-те области и добавят нещо ново, имам намерение да ги представя като чернова за мнението на учители, родители и представители на различните сфери от обществения живот, но не непременно само от бизнеса. Смятаме да включим в обсъжданията наши приятели и колеги от ЕС. Защото това трябва да бъдат европейски образователни стандарти.

- Какво е развитието на идеята на спортното министерство, което предлага в третия час по физическо възпитание съвместно да въведете изучаването на футбол или на друг масов спорт под ръководството на квалифицирани треньори?

- Въпросът се разглежда, засега идеята не е улегнала. Но чувствам като една от своите мисии тук да реанимирам масовия училищен и студентски спорт, който беше тотално занемарен. И чиято база беше разграбена в миналото десетилетие. Това безобразие и безсрамие не може да продължава. Говорих многократно с колегата Красен Кралев, с когото създадохме съвместна работна група. Предложих на ректора на НСА доц. Пенчо Гешев и на други специалисти да се създаде специално висше образование не по определена спортна дисциплина, а по масов спорт. И ще настоявам една от залите на спортната академия да бъде именувана в памет на основателите на българския масов, ученически и студентски спорт - проф. Иван Стайков, доц. Марко Дамянов и др.

- Усещате ли местнически партиен натиск да бъдат разкривани все нови и нови университети и достигна ли броят им своя предел? Спомням си, че в предишния мандат на ГЕРБ народна представителка от Монтана ходатайстваше за разкриване на клон на Русенския технически университет, а сега нейна колежка се е нагърбила да отваря филиал на Бургаския свободен...

- Когато видя професор с 30-годишен стаж да предлага нещо такова, тогава ще повярвам в идеята. Не говоря за ректорите, които в днешно време не са точно преподаватели, а някои от тях са по-скоро предприемачи. Наистина се наситихме на учебни заведения, които се наричат „университети", но дипломите им не се приемат никъде навън.

Искам да обърна специално внимание върху липсващата част в нашата образователна структура - междинното звено между училището и висшето учебно заведение. Това са колежите, които са по-тясно специализирани и са най-близо до потребностите на живота. Те може да са свързани с определени дадености на съответния регион - примерно Монтана. Но няма да се съглася да бъдат само за медицински сестри, защото това означава да продължим да произвеждаме работна ръка за износ в чужбина. Ще предложим промени в закона за професионалното образование, с които целим да засилим колежанската степен. Нека имаме учебни заведения, които удовлетворяват нуждите на икономиката и издигат образователното ниво на гражданите ни.

 

Калин ПЪРВАНОВ

 

Сп. „Тема“ - 36, 37, 38, 39, 40, 41 стр.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“