ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: РЕЖЕМ ПАРИТЕ ЗА СЛАБИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ

Начало » Последни публикации

29.04.2015

Просветното министерство подготвя промени в Закона за висшето образование, които ще променят радикално финансирането на университетите. Какви ще бъдат последиците от тях и как ще завържем скъсаната нишка между вузовете и бизнеса, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков.

 

- Проф. Денков, бизнесът често се оплаква, че висшите училища извеждат недостатъчно подготвени кадри. Къде се къса връзката?

- Връзката между висшето образование и бизнеса е от взаимен интерес. Както бизнесът има нужда от по-добре подготвени кадри, така и висшите училища имат интерес да подготвят по-добре студентите си за успешна реализация, но досега това не е било свързано с финансови стимули за висшите училища. С промените, които подготвя МОН за повишаване на финансирането според реализацията на студентите и качеството на образованието, висшите училища ще получат силен финансов стимул да се грижат за реализацията на своите студенти. Както знаете, Стратегията за висше образование предвижда през следващите няколко години финансирането за качество и реализация на студентите да достигне 50-60% от държавната субсидия за висшите училища. Това ще промени радикално приоритетите в работата на преподавателите, които ще се интересуват много повече от реализацията на студентите, а не главно от общия им брой. както е при сегашната система на финансиране. Отделно в следващите години държавата ще подкрепи пряко връзката образование-бизнес чрез финансиране на стажове за около 100 000 студенти по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Тези стажове не само подпомагат студентите да намерят своята реализация, но помагат и на работодателите да се ориентират откъде могат да намерят най-добре подготвените кадри за техните конкретни нужди. В бъдеще все повече фирми ще осигуряват стажове от своя бюджет, както това се прави по света, за да осигурят по-добре подготвени кадри за своите нужди.

- КРИБ има една идея за Академия "Икономика", която ще поема заплащането на половината от стажа на младежите, как гледате на това?

- Това е един от примерите, че фирмите разбират все по-ясно, че пасивното очакване да получат точно кадрите, които им трябват, няма да доведе до очаквания резултат. Висшите училища са призвани да подготвят специалисти с по-широки знания, защото пазарът на труда и нужните умения се менят много бързо. Висшето образование е задължено да даде една широка основа, която позволява след това на хората да се доквалифицират и да намират своята реализация в различни конкретни среди. За да бъде процесът на обучение завършен според нуждите и желанията на конкретна фирма, трябва съответните работодатели да подпомогнат и насочат подготовката в университета според техните изисквания. Това може да стане и чрез допълнителна квалификация след завършване на висшето училище, както много фирми вече правят. Но много по-добрият вариант е работодателите да влязат във втори-трети курс на следването, да осигурят стажове и целеви стипендии за част от студентите, така че последните да съчетаят общото обучение с развитието на конкретни знания и умения за дадения работодател. В последните години този процес се развива и ще бъде подпомогнат от новата оперативна програма чрез финансиране на студентски практики.

- Много се говори за преференциални стипендии в определени области, кои студенти ще ги получават?

- Подготвяме дейностите по оперативната програма с амбицията да дадем стипендии в няколко приоритетни направления през новата академична година. Това изисква координация с други институции, например министерствата на икономиката и на труда и социалната политика, а също и с работодателските организации, така че решението би трябвало да бъде взето на ниво Министерски съвет. Има консенсус приоритетните направления да включват специалности, които произвеждат висококвалифицирани специалисти, но нямат достатъчно кандидат-студенти. Такива са инженерните и технически специалности, както и педагогическите кадри. Има мнения за включване и на аграрните специалности, а също и за природните науки, но само там, където обучението е комбинирано с активно включване на студентите в научния процес, тъй като това води до висококачествени специалисти, които могат да се включат в разработването на нови технологии. Как ще изглежда крайният списък от приоритетни направления още не мога да кажа, но тези са специалностите, около които има голяма доза съгласие.

- Ще режете ли парите за слабите специалности?

- Да, това е залегнало в приетата Стратегия за висше образование. В момента обсъждаме как точно да се дефинират критериите. Но за да можем да вдигнем до 50-60% субсидията за качество и реализация на студентите, трябва да намерим съответните средства. Най-директният начин е да се отреже субсидията за тези специалности, които не обучават добре студентите, без това да изключва желанието ни за постепенно увеличение на общия бюджет за висше образование през следващите години. Това не е въпрос само на пари, а и на грижа на МОН да осигури качествено образование. Какъв по-добър начин от този, да кажем "Това образование не е достатъчно добро и държавата няма да го финансира". Заедно с финансирането според качество и реализация, искаме да променим и финансирането за научни изследвания. Да не се дава на всички по малко, независимо от това дали реално се правят научни изследвания, а да се обвърже много стриктно с наличието на реални научни резултати. Така ще се знае, че съответните средства са влезли в бюджета на висшето училище за свършена научна работа. Това би променило силно мотивацията на преподавателите за това как разпределят времето си между научна и учебна дейност.

- Много ли са университетите без качествена наука?

- За съжаление са много. От 37 държавни училища с видима научна дейност са около десетина, максимум 15. Тъй като субсидията досега винаги е била на брой студенти, това демотивира преподавателите да се занимават с научна дейност.

- Какви са първите промени в Закона за висшето образование, които ще внесете?

- Подготвени са няколко законови промени, които обвързват финансирането с качеството на преподаване и с реализацията на студентите. Те целят да се засили тежестта на този компонент в държавната субсидия. Успоредно с това вървят промени в наредбата за финансиране на научните изследвания. Надявам се да ги предложим за публично обсъждане следващия месец. Водещите университети са съгласни, че това е посоката за сериозна промяна към по-добро висше образование. Всяко висше училище ще продължи да обучава по специалностите, в които го прави по най-добрия начин, вместо изкуствено да разкрива нови специалности, само за да увеличи броя приети студенти - процес, който наблюдавахме през последните 10 години. Надяваме се не само да спрем този процес, но и да го обърнем -да бъдат затворени точно тези специалности, които бяха изкуствено открити през последните години, за да се увеличи броят на студентите.

Върви дискусия чрез медиите за това голям или малък е броят на висшите училища в България. По света има голямо разнообразие от модели - има европейски страни, в които едно висше училище се пада на около 1 млн. души. Затова често се казва, че в България има прекалено много университети. Но има и много други страни, при които повече на брой висши училища са разпределени сравнително равномерно по специалности в страната, което улеснява достъпа до образование. В момента се опитваме да повишим качеството на образование чрез засилване на съответните финансови стимули, без да затрудним съществено достъпа до висше образование.

- Готови са и промените в Закона за развитието на академичния състав. Какви критерии ще има към бъдещите професори, за да се ограничи този бум, който имахме в последните няколко години?

- В проекта за промени в закона е изброен един доста голям набор от възможни критерии. Задължително е конкретните критерии да бъдат съобразени с всяка научна област, защото не е все едно дали се хабилитирате в природни науки или във философия, например. Затова очакваме от академичните общности във всяко професионално направление да подберат най-подходящите критерии. За някои области те са почти очевидни - в природните и медицинските науки в цял свят се ценят най-много авторските книги и глави в книги, оригинални публикации и обзори в реферирани списания, цитати от други учени, ръководство на научни и научно-приложни проекти, защитили докторанти и други свързани показатели за продуктивна научна дейност, получила широк международен отзвук. Разбира се, има области, в които се изисква да огледаме по-внимателно българския опит и да го сравним с опита на водещите страни по отношение на критериите за оценка на академичното развитие. Няма нищо лошо да погледнем и критериите, които навремето използваше ВАК. Всъщност, загубата на тези критерии доведе до голяма част от проблемите в момента. Без да връщаме самия механизъм на работа на ВАК, ще огледаме тези критерии и ще се опитаме за всяка професионална област да изведем критериите, които най-добре отразяват научните и академични постижения.

Важно е да се отбележи, че много от количествените критерии могат да се използват и за оценка на определени качества на научните резултати. Например реферираните списания имат т. нар. импакт фактор - число, което показва доколко статиите в едно списание получават отзвук в международната научна литература. Като количествен критерий за дадена научна област може да се постави изискване да се броят само статии, които са в списания с импакт фактор над определено число. По този начин се премахват публикациите в маргинални списания, които нямат отзвук сред световната научна общност. Разбира се, такива количествени критерии не могат да измерят оригиналността на получените научни резултати, това си остава задължение на конкурсните журита. Затова слагаме допълнително изискване към членовете на тези журита - те също трябва да изпълняват минималните научни критерии, за да докажат своята компетентност в съответната научна област.

- Как ще се избегне плагиатството, след като в проекта пише, че човек се отстранява от академична длъжност, само ако то бъде установено по съдебен ред?

- Законът за авторското право адресира главно въпроси, свързани с търговски отношения за използване на интелектуални продукти. Той не е пригоден за решаване на проблемите около оригиналността на научните публикации и защити. Плагиатството е само един от проблемите сред научните среди, които се срещат не само в България. Тук трябва да се добавят фалшифицирането на научни данни, липсата на доказателства, че докладваните резултати наистина са получени и други подобни проблеми, които са обект на т. нар. научна етика. Тези проблеми не се контролират по света с формите на наказателното право. Световната практика изисква спазването на научната етика да се следи най-вече от самите научни организации и висши училища, в които работят учените. Подготвяме повсеместното въвеждане на нормите на научната етика, като ще задължим всички научни организации, които кандидатстват за европейско финансиране или за средства от фонд "Научни изследвания" да подпишат Европейската харта на учения за спазване на научната етика. Ще създадем към МОН и вариант на апелативна комисия, която да разглежда най-тежките нарушения, с голям обществен отзвук, които не са намерили адекватно решение в научните организации. Ще попитате - има ли шанс да проработи такава система в българска среда?  Ще я подпомогнем чрез подготвяните промени във финансирането на научните изследвания. Ако някоя организация нарушава етичните научни норми и не взема мерки за отстраняване на проблемите, може да се окаже изолирана от средствата за научни изследвания. Така научните организации ще бъдат заинтересовани да се изчистят от хората, които нарушават правилата.

 

Стела Стоянова

Вестник „Стандарт“, 28 април 2015 г., 18, 20, 21 стр.

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“