ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНКОВ: ФИНАНСИРАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕТО ЩЕ СЕ ОБВЪРЖЕ С РЕАЛИЗАЦИЯТА НА СТУДЕНТИТЕ И С КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕТО

Начало » Последни публикации

11.05.2015

Основна цел на предлаганите реформи в сектора на висшето образование е мотивиране на цялата система за ориентиране на фокуса към реализацията на студентите, както и към повишаване качеството на предоставяното им образование. Това каза заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков на пресконференция днес, на която бяха представени  предложенията за промени в Закона за висшето образование.

Ако финансирането се обвърже с реализацията на студентите, включително и с качеството на обучение, каза проф. Денков, то цялата система ще започне да се вглежда много повече  в качеството на излизащите от висшите училища, отколкото в това, което се случва на входа за висшето училище. Целта е как най-добре нашите студенти да се реализират след завършването си, подчерта заместник-министърът.

Според него рейтинговата система е очертала през последните години една ясна картина за процесите във висшето образование. Същевременно на базата на направените анализи бе изготвена и приета от Министерския съвет и Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование.

Комплексът от проблеми във висшето образование обаче трябва да се решава в сътрудничество с всички  свързани  с пазара на труда институции – Министерството на труда и социалната политика,  Министерството на икономиката, работодателските организации, за да се изготвят възможно най-актуални прогнози за бъдещите нужди на трудовия пазар у нас и на бизнеса, добави проф. Денков.

В Плана за изпълнение на Стратегията за висше образование за периода 2014 – 2020 година е предвидено делът от средства за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, трябва да нарасне до 50 на сто през 2018 година и до 60 на сто през 2020 година, уточни заместник-министър Денков. Именно по този начин ще се търси промяна на модела, насочен само към финансирането по брой студенти на входа на висшите учебни заведения, и преориентирането му към повишаване на качеството на образование и съответно към по-добра реализация на завършващите студенти. Висшите училища обаче запазват на първо място своята свобода сами да направят своя избор в каква насока да развиват бъдещите си инвестиции в специалности, обясни проф.Денков и добави, че очакваната оптимизация не означава единствено съкращения, но включва и възможности за откриването на нови специалности.

Обществената подкрепа на предвижданите промени е налице и е по-голяма отколкото на привържениците на статуквото, подчерта заместник-министърът.  Той допълни също така, че се предвижда и промяната на нормативната база по отношение на типовете университети (образователни и научно-изследователски).

 Масовизацията и либерализацията на висшето образование доведе до значително увеличаване броя на специалностите и на студентите през последните години, допълни Красимир Вълчев, главен секретар на МОН. Това е довело до разкриване на специалности в неприсъщи за съответните висши училища професионални направления. Те от своя страна у нас са предимно специализирани. Според Вълчев оценката на академичните дейности и реализацията на завършилите студенти показва, че стратегиите за екстензивно разрастване са били неефективни в преобладаващата си част. В момента е необходимо намирането на баланс между инициативата на висшите училища да определят в какви професионални направления да обучават и нуждите на пазара на труда. Бъдещото ограничение в приема ще бъде въз основа на критерии, които са зададени в проекта за промени в Закона за висшето образование. Средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, броят на приетите студенти и докторанти и комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му  с потребностите на пазара на труда. Комплексната оценка е базирана на две концепции за качество в системата на висшето образование – (академична – това е оценка от акредитацията и показатели за научна дейност) и пазарна (измерена чрез реализацията на завършващите студенти  реализацията на пазара на труда). Този прием, който не можат да осъществят в рамките на държавната поръчка, висшите училища ще могат да направят чрез платен, но в рамките на капацитета им, разясни Вълчев.

Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование“  допълни, че през последните 25 години в резултат на масовизацията системата на висшето образование се разшири. Студентите в държавните висши училища се увеличиха от близо 90 на около 190 хиляди, а общо във всички висши училища – на 240 хиляди. От 1999 г. размерът на субсидията за висшите училища се определя въз основа броя на приетите студенти. Масовизацията на приема и системата на финансиране създадоха стимули за предимно екстензивно разрастване. По инициатива на висшите училища се откриха множество нови факултети, филиали и специалности в нови за тях професионални направления с цел привличане на студенти чрез предлагане на търсени, а не традиционно развити в съответното висше училище професионални направления. С промените в Закона за висшето образование се предвижда, при провеждането на институционалната акредитация на висшето училище и оценяването на съответствията с изискването за академичен състав, на основен трудов договор, член на академичния състав да може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище, вместо съществуващата досега възможност да участва в акредитацията на две висши училища. Изменението има за цел оптимизиране на академичната среда във всяко висше училище, както и стимулиране изграждането на ново поколение преподаватели, учени и изследователи, мотивирани от възможността за научно и професионално израстване.

Заместник-министър Денков съобщи още, че в Министерството на образованието и науката се работи по изработването на методика за оценяване на научните изследвания и научните постижения, които имат висшите училища. Целта е да има допълнително финансиране на висшите училища за научна дейност.

Проф.Денков подчерта, че предлаганите реформи целят на защитят обществения интерес, като от една страна гарантират оптималното разходване на публични средства, а от друга – подготовката на необходимите за развитието на бизнеса- и трудовата среда у нас кадри. В този смисъл ще има заложени приоритетни специалности, каквито са инженерните и информационно-комуникационните, подготовката на педагогически персонал. Същевременно са предвидени и стимули за защитени специалности  - като обучението по рядко избирани у нас езици като тези от Източна Азия например.

 

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“