АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ Е ИНВЕСТИЦИЯ, А НЕ РАЗХОД

Начало » Последни публикации

14.10.2013

„Време е да възприемем възгледа за професионалното образование и обучение като инвестиция, а не като разход“, каза министърът на образованието и науката Анелия Клисарова. Тя изтъкна, че тази инвестиция  е насочена – към подобряване на качеството на работната сила, към улесняване на  достъпа до професионално обучение за всички, към създаване на нов шанс за рано напусналите и отпадналите от училище, към стимулиране на партньорството между бизнеса и професионалното образование и обучение. Според министър Клисарова България трябва да намери баланса между предлагането на професионално образование и обучение и търсенето на квалификации на пазара на труда. „Само така ще се постигне реална интеграция на трудовия пазар, намаляване на младежката безработица и в крайна сметка – интелигентен растеж на икономиката“, подчерта министърът. Г-жа Клисарова отбеляза, че реформата ще стартира с промените в Закона за професионално образование и обучение.

„Каквато и реформа да се прави, нашето правителство иска това да бъде консенсусна политика“, каза вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева. Тя отбеляза, че предстои сериозно да се обмисля как може да изглежда дуалната система в България и да се чуят всички становища. Вицепремиерът обяви, че се работи и по промяна на закона за занаятчийството.

Посланикът на България в Конфедерация Швейцария Меглена Плугчиева представи германския и швейцарския модел по отношение на дуалната система, като изтъкна, че двете държави имат ниска младежка безработица. Други позитивни ефекти от прилагането на системата е повишената конкурентноспособност и иновативност на икономиката. „Много важен момент е моделът да бъде осигурен не само на теория и като финансиране, но и да има подкрепата на обществото“, подчерта посланик Плугчиева. Тя отбеляза, че 2/3 от младежите в Швейцария се обучават по дуалната система в 250 професии. Предимствата за бизнеса са, че има възможност да планира и да прави прогнози за развитието на предприятията. Освен това е осигурена обучена работна ръка и се намаляват разходите за начално обучение на току що постъпващи кадри в предприятията. За обучаващите се системата дава възможност за гарантирана реализация и осигурява заплащане по време на обучението. Позитивните резултати за държавата като цяло са – ниска безработица, висока конкурентноспособност и иновативност на икономиката. В Германия 340 професии и 60% от младежите са обхванати от системата. Посланик Плугчиева се позова на изследване в Швейцария, според което инвестициите на бизнеса в обучението са по- малко от това, което произвеждат обучаващите се. „Това означава, че наистина става дума за инвестиция, а не разход за бизнеса“, обясни г-жа Плугчиева. Тя изтъкна, че в рамките на Българо-швейцарската програма ще стартира пилотен проект за прилагане на швейцарския модел на професионално обучение с осигурено финансиране от 1,5 млн. шв. франка.

„Трябва да се знае, че дуалното професионално обучение не означава да правиш просто практика покрай основното училище. Това е отделен клон в образованието“, каза извънредният и пълномощен посланик на Австрия в България Герхард Райвегер. Той обясни, че професионалното училище придружава чрез теоретичната част практиката на ученика в предприятията. „Създаването на подобен нов клон на образованието в България би било голяма промяна“, отбеляза посланикът.

„Акцентът за успех на тази система е в обучението в предприятията“, изтъкна извънредният и пълномощен посланик на Германия в България Матиас Хьопфнер. По отношение на финансирането на системата той отбеляза, че в Швейцария, Австрия и Германия финансовият товар е разпределен между предприятията и държавата. „Тук сме с предложение – като посолство, заедно с Германо-българската индустриална и търговска камара, както и билатералния професионален център – да подкрепим един пилотен проект и да го реализираме“, каза посланик Матиас Хьопфнер.

„Основното в дуалната система е, че младите хора работят“, каза депутатът от Европейския парламент Ивайло Калфин. Той отбеляза, че един от митовете, които се носят за модела е, че произвежда майстори, които не могат да отидат в университета. „Не е така. Тези, които са завършили подобен вид образование, имат достъп до университетите, ако имат желание да продължат обучението си“, подчерта г-н Калфин. Той обърна внимание колко е важно моделът да се адаптира според националните особености. „Образователните системи са различни, бизнес практиките са различни и трудно можем да копираме от една държава в България“, каза депутатът от Европейския парламент. Той изтъкна, че от инструмента за Младежка гаранция страната ни ще получи около 100 млн. евро в рамките на две години. „Средства за въвеждане на тази програма има. Това е много по- добре, отколкото да се плащат заплати за временна заетост на хора, които биха могли да добият професия и да се свържат с бизнеса много по- успешно“, категоричен беше г-н Калфин.

Изпълнителният председател на Българска стопанска камара Божидар Данев, който беше модератор на форума, отбеляза, че цел номер едно на професионалното образование преди всичко са знанията. „Без умения и компетентности обаче не може да има успешна реализация. Затова всички напоследък говорим за дуалната система и за ученето през целия живот“, каза г-н Данев. Сред проблемите, на които той обърна внимание, бяха разминаването между професионалните и образователните стандарти, както и между нуждите на пазара на труда и професионалната пригодност на завършващите образование.

„В момента подготвяме законопроект съвместно с Министерството на образованието и науката по темата“, каза председателят на парламентарна комисия по   образование и наука към 42-то НС Ваня Добрева.  „Изразявам нашето желание максимално бързо да подпомогнем всички инициативи на правителството и на обществото за решаването на тези въпроси“, добави г-жа Добрева.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“