ПРОФ. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: ПОСТДОКТОРАНТИТЕ СА ШАНС ЗА НАУКАТА

Начало » Последни публикации

16.07.2015

Г-н Заместник-министър, къде е пресечната точка между малка България и най-голямата европейска държава – Украйна, в областта на образованието и науката?

– Пресечната „точка“ са нашите сънародници, които живеят в Украйна. Това е най-голямата българска общност извън България – над 300 000 души, които са се определили като българи.

Под какъв документ поставихте подписа си като член на официалната делегация, водена от президента Росен Плевнелиев в Украйна?

– С украинската страна е подписан протокол за сътрудничество и обмен между министерствата на образованието и науката на двете страни за 4 учебни години, а не както беше досега – година за година. Споразумяхме се и колко студенти от двете страни ще се приемат на реципрочен принцип, както и за облекченията, които ще имат у нас студентите –  украински граждани, които ще останат извън договорения по протокола брой, но получават редица облекчения – например да не плащат такса за обучение. Или ще имат правото да кандидатстват за стипендия пред българската държава наравно с българските студенти.

Българските университети ще приемат без конкурс в бакалавърски и магистърски програми първенците на випуските на Болградската гимназия и на Приморския регионален украино-български многопрофилен лицей, както и първенеца от украинската олимпиада по български език.

Какви са споразуменията в областта на науката?

– Между България и Украйна има споразумение двете страни годишно да финансират до 4 проекта. Сега действащото споразумение, подписано през 2013 год., се забави от украинска страна по финансови причини. Парите вече са осигурени и четирите съвместни проекта ще стартират. Те са в областта на информационните технологии, нови материали и технологии и енергийни системи.

Досега двете страни са финансирали изпълнението общо на 63 проекта в приоритетни за България и Украйна области – морска екология, информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост, биотехнологии, нови материали и др.

Украинската страна разчита на нашия опит с участието ни в рамковите изследователски програми на ЕС, както и в „Хоризонт 2020“.

С подписания в Украйна протокол се надяваме да разширим контактите в областта на научните изследвания, а изследователски екипи от двете страни да обединят усилия за успешна конкуренция в „Хоризонт 2020“ и научната програма на НАТО.

Обсъдихме подробно и предложението на украинската страна за сътрудничество между училищата в областта на роботиката.

И на въпроса, който поставихте пред научната общност в БАН – постодокторанти със стипендия от… 1500 евро – мит или реалност е това, след като се твърди, че заплатата на професор в институт на Академията е 750 лв.?

– По-скоро бих казал, че е мит професорска заплата от 750 лв. Тази сума е само бюджетната съставка, на която разчитат 80 – 90 процента от колегите. Но има професори, които дори биха се отказали от нея просто защото заработват в пъти повече.

Въпросът за постдокторантурите е сериозен. Неслучайно има колеги, които дори смятат, че стипендия от 1500 евро е недостатъчна. Сумата трябва да бъде 2000, защото с постдокторантурите и подходящата научна инфраструктура осигуряваме възпроизводството на науката.

Научните изследвания в САЩ например в голяма степен се извършват от постдокторанти. Смисълът на тази академична позиция е, че когато човек е защитил и е припознат от световната научна общност в определена област, се дава възможност в рамките на 3 години да бъде „експлоатиран“. Не от организацията, допринесла за академичното му израстване, а от друга, която има нужда от такъв специалист, за да реализира научни и иновационни проекти, полезни на на икономиката.

До 5 години след защитата на докторска степен в Южна Корея увеличават заплатата на младия учен. А след това я намаляват – сиреч подсказват му, че вече не е необходим, защото е дал максималното от себе си.

Не можем да разчитаме на учени на 70, 60 и дори 50 и нагоре години за повишаване конкурентоспособността на научните ни изследвания. Ние, слагам и себе си в това число, сме полезни донякъде на науката, не сме за изхвърляне, но не сме революционери в науката. В началото на научната ми кариера ми поставиха задача, която се смяташе за неизпълнима. Но аз, като млад човек, който не знаеше това, взех че я реших. И това не се случи само с мен – младите бяхме преобладаващи в института. Ако сега ми поставят подобна задача, ще започна да разсъждавам какво ми трябва или липсва, защо не може да се реши, а не как да се реши.

Но постдокторантската академична позиция липсва в нашето законодателство. Ще инициирате ли промени?

– Промени ще има в Закона за висше образование и Закона за насърчаване на научните изследвания. Впрочем въвеждането на постдокторантурите като път за възпроизводство на научните кадри е и препоръка на партньорската проверка, която поискахме от ЕК.

Откъде ще дойдат парите за стипендии, все пак говорим за 1500 евро?

– От парите за наука. Като спрем да даваме пари за наука на т.нар. научни организации, които не извършват такава, ще има достатъчно средства. Неведнъж съм казвал, че пари за наука има, просто трябва да преоценим действията си за финансиране и резултатите от научните изследвания.

На проектен принцип ли ще се привличат постдокторантите?

– Не само на проектен, но и на конкурсен принцип – такава е практиката в САЩ например. Постдокторантът допълва експертизата на липсващо звено в дадена организация. Академичната позиция е въведена като инструмент и в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

За 2000 евро стипендия за постдокторантска позиция у нас със сигурност ще кандидатстват и млади изследователи от Западна Европа. А стипендия от 1500 евро устройва и учени от бившия соцлагер, Близкия и Далечния изток. И в момента имаме украински граждани на постдокторантски позиции по различни проекти.

Многократно съветвате българските учени да не се „вторачват“ само и единствено в ОП за наука и образование.

– Наистина, пари за научни изследвания има и в други оперативни програми – например „Иновации и конкурентоспособност“, „Транспорт“, „Развитие на селските региони“, „Региони в растеж“ и др.

Истината е, че колегите искат да играят само и единствено там, където има 100% грант за научни изследвания.

Какво показва статистиката – имаме около 1000 проектни предложения за научния фонд, а за иновационния едва 150. Големи университети не участваха с проекти за изграждане на капацитет за приложни изследвания в миналото издание на ОП „Конкурентоспособност“ именно защото искаха 100% грант. Само че това прави научните организации лениви, неконкурентоспособни.

Свикнали сме да говорим за научни звена само в университетите и в БАН. Но такива могат да бъдат и научноизследователски фирми , създадени за публична или частна полза. Вече има подобни фирми и научни центрове и те са много конкурентоспособни.

 

Татяна ДИКОВА

 

в. „Азбуки“, 16 юли 2015 г., стр. 1, 5

 

Снимка: Красимир СВРАКОВ

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“