ВАНЯ КАСТРЕВА,ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: ПО ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ДЕТЕТО СЪДИМ ЗА ЗРЕЛОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО

Начало » Последни публикации

23.07.2015

Нулева толерантност към насилието
За нетърпимо отношение към всякакви прояви на насилие и тормоз в училищната среда призова преди време министърът на образованието и науката проф. д.п.н. Тодор Танев . Поводът са данни на Регионалните инспекторати, които показват, че само от началото на учебната 2014/2015 г. в страната са регистрирани 92 случая на насилие на учители или родители над деца. 310 учители са пострадали от родителски и ученически „гняв". А 4117 са регистрираните случаи на агресивно поведение между ученици .
***


- Г-жо Заместник-министър, ръководният екип на МОН неведнъж е декларирал непримиримост към проявите на насилие в училище - във всичките му форми. Наистина ли и доколко това е проблем в образователната система?
- Ако трябва да го анализираме в дълбочина, отговорът ми е - да, насилието е проблем. Но това е проблем не само на училището и не само на българското училище . Проблем е предвид последиците за детето. Данни на МВР показват, че хора, които още в детството си са проявявали склонност към насилие и агресия, продължават и в бъдеще да имат подобно поведение. Агресията оставя своя белег и върху човека, който в детството си е бил обект на подобни прояви. Тя оставя отпечатък, неизлечими рани върху личността. През 2014 г. УНИЦЕФ провежда изследване, резултатите от което обобщава в доклад „Скрити пред очите ни". В 190 държави всеки трети ученик на възраст между 13 и 15 години е участвал във физическа саморазправа или е бил подложен на тормоз. Същевременно всеки трети младеж на възраст 11 - 15 години в Европа и Северна Америка признава, че е тормозил други деца и младежи в училище . Именно заради последиците от едно такова деяние за личността и обществото е важно да не си затваряме очите пред него. И всички институции да си партнираме в преодоляването му.
- Казвате институции, навярно защото училището не е остров на спокойствието в среда на насилие?
- Именно затова всички трябва да бъдем нетърпими към агресията и насилието. Да бъдем граждански отговорни и активни, за да намалим, а ако е възможно и да неутрализираме влиянието, което оказват върху обществото тези прояви.
Реално погледнато, и това често го споменаваме, училището е огледало на обществото, на семейната среда. Тогава нека се замислим как чрез училището можем да променим и обществото, и семейната среда.
Това е верният път, защото в училището се изграждат личностите - членове на обществото. Затова училището трябва да е двигателят на промяната.
- На сайта на МОН е публикуван за обсъждане документ, чиято цел е именно такава. Какви инструменти се предлагат на българското училище за справяне с проблема?
- Единственият работещ механизъм е междусекторната политика. Зад тези думи стои партньорството между редица министерства - на образованието , на вътрешните работи, на здравеопазването, на труда и социалната политика, сътрудничество с агенции, с местна власт. Но една от най-важните фигури в този модел е семейството. Няма как един проблем, да не говорим за агресията, да бъде решен, изолирайки родителската общност. Партнирането е един от инструментите за промяна на нагласите и за реални политики на нетърпимост към агресията. Трябва да си отворим очите за случващото се около нас. Да се научим да разпознаваме проблема още в зародиш и да реагираме адекватно.
- Какво се влага в термина алгоритъм за прилагане на механизма за противодействие на училищния тормоз?
- Зад думата алгоритъм стои преди всичко идеята за последователност при провеждането на дейностите, заложени в самия механизъм за противодействие на проявите на насилие. Публикувахме документа на сайта на МОН , за да имаме обратна връзка за това как се приемат нашите предложения. Радвам се, че реакциите са положителни. Има и препоръки към предложения механизъм.
Идеята е, влизайки на 15 септември в класните стаи, децата да бъдат посрещани с любов и да чувстват, че техните учители са загрижени за бъдещето им. Най-честият провокатор на агресивното поведение при децата е именно липсата на обич. Това поражда чувството на самотност, а у възрастния - неразбиране на това, което се случва в света на малкия човек.
По отношението към детето може да се оцени зрелостта на обществото.
- Ще бъде ли въоръжен учителят със знания да разпознава проблема?
- Това е изключително важна задача. Проведени са немалко квалификации в тази посока и ще продължим да залагаме на квалификацията на педагогическите специалисти. Успоредно с това искаме да запознаем колегията - започвайки от МОН , РИО , училищата и детските градини , с едно изключително интересно проучване, направено от Института за изследване на населението и човека към БАН . Учените са изследвали уменията на учителите да прилагат подходи за мотивиране на учениците за учене , базирани на новите психологически теории. Мотивирането за учене е част от работата с децата, която помага да се преодолее и проблемът - насилието в училище . Разпознаването на различните видове насилие, умението да се различават насилието и тормозът, изследването на причините за тези негативни прояви са част от ангажиментите на МОН към училището и детската градина . По-добре е да заложим на превенцията, отколкото след това да търсим лек за незаздравяващи рани. И пак ще повторя - освен родителите и партньорството другият фактор за справянето с проблема са учителите . Тяхната сензитивност към детското поведение.
- Родителите - партньор за справяне с проблема или... причина за проблема?
- Родителят от раждането на детето е участник в неговата съдба чрез модела на поведение, който задава. Образованието и възпитанието са двете страни на един процес - изграждането на личността на детето. Както детето не е само в училище , така и учителят не може да бъде оставен сам да решава какъвто и да е проблем. Доброто партньорство между учителя и родителя изгражда цялостната картина - всеки има своя поглед върху поведението на детето. И е много важно между тези два авторитета за всяко дете да има доверие. Липсата на доверие често е причина за невъзможността да се реши един проблем. Затова залагаме и на обучението на родителите като важен момент за справянето с насилието в училище . Ако родителят подхожда с недоверие към учителя , няма как да говорим за успешна политика. А доверието се изгражда с времето, с последователни действия. Защото често той например не може да приеме факта, че детето в различна среда има различен модел на поведение.
Когато се изградят мостовете на доверие, тогава действията могат да бъдат ползотворни и да бъде защитен интересът на детето.
- Училището ли ще обучава родителите?
- За нас е важно роди телите да припознават училището не само като място, в което се обучават техните деца. Но и място, където могат да получат подкрепа и консултация. Място, където винаги ще има какво да научат. Но затова е необходимо всяко училище да разполага със съответните специалисти. Бих била изключително щастлива, ако след време във всяко училище има психолози и педагогически съветници, а защо не и социални работници. Те играят ключова роля в създаването на екипи за подкрепа. Впрочем Законът за предучилищното и училищното  образование предвижда изграждането именно на такъв модел. Но за да се случи това, училището трябва да разполага със средства, за да привлече специалисти - мотивирани и умеещи да работят както с учителите , така и с децата, и с родителите. Към момента училищните психолози и педагогически съветници са 1185 при 2565 училища . А детските градини ? Не бива да ги забравяме, защото всяко наше начинание е обречено на успех само когато работата ни е започнала във възможно най-ранна възраст на детето.
- Това ли е шансът ни да променим обществото, подкрепяйки израстването на поколение с нов морал?
- Това е не просто нашият шанс, това е нашата отговорност и дълг към бъдещето. Да отчетеш потребностите на времето, е единствената възможност да останеш с делата си във времето. В това е и уникалността на учителството.

 


***
На 23 юли 2015 г. столицата е домакин на работна среща на началниците на регионалните инспекторати по образование . На нея ще се анализира извършената работа през изтеклата учебна година и ще се сложи началото на подготовката за новата учебна година. Така през лятото инспекторатите по образованието ще подготвят своята визия за регионални политики през новата учебна година, коментира заместник-министър Ваня Кастрева .

Татяна ДИКОВА

 

В. Азбуки“,  23 юли 2015 г., стр. 1, 4, 5

 

Снимка: Красимир СВРАКОВ

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“