МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: ТАБЛЕТИТЕ СЛАГАТ КРАЙ НА УЧЕБНИКАРСКАТА МАФИЯ

Начало » Последни публикации

02.10.2015

Проф. Танев, най-накрая България има нов Закон за предучилищно и училищно  образование. Каква е най-важната за Вас промяна?

Законът за народната просвета е от 1991 г. Тогава светът и България бяха в друго положение, нямаше отворени граници и такова пазарно стопанство. Развитието на технологиите също не беше на това ниво. Училището изостана в своята структура, която остана на часовите стрелки от 1991 г. Тези стрелки трябваше да се бутнат напред. Законът за предучилищно и училищно  образование е подкрепен от МОН, дори и да не е написан от нас. Той обаче вече е и наш закон, най-вече заради своята философия. Новият закон залага на индивидуалния подход, съобразен е със спецификите на различните деца, дава свобода и избор на учителите относно учебника, който да изберат, и метода, по който да преподават.

Според опозицията обаче неограниченият брой учебници ще увеличи възможността за корупция?

Учебниците и сега са много, а времето на единния учебник отмина. Колкото до корупцията, от десетилетие съществува понятието „учебникарска мафия“. Има определени кръгове, които държат на конкретни учебници, за да имат оборот през годините. Така че множеството учебници, които ще създадат една по-конкурентна среда, ще намалят възможността за корупцията. След тези промени и след активното навлизане на таблетите в образователния процес учебникарската мафия няма да я има. Искам да успокоя всички, че държавата няма да плаща за безброй учебници, а само за един учебник на ученик, който е избран от учителя.

А какво ще кажете за стила, в който са написани българските учебници - като баща и преподавател?

Много от термините в сегашните учебници са нечовешки. Например в тези от първи до четвърти клас има много грешки и аз събрах издателите с най-тиражните помагала. Разбрахме се неточностите да се поправят до началото на втория срок или най-късно до другата учебна година. Не трябва да забравяме, че целият процес около написването и одобряването на един нов учебник, който е предшестван от написване и одобряване на нови учебни програми и учебни планове, отнема година и половина. А дотогава не може да бездействаме. Точно затова събрах издателите, с които се договорихме да се отстранят неточностите поне в учебниците в начален етап, когато и децата са най-чувствителни. Има недоразумения, за които родителите отдавна са сигнализирали. И не става дума за някакви техни прищявки, а за реални проблеми и пропуски. Едва ли някога е имало ръководство на Министерството на образованието и науката, което да е по-приятелски настроено към родителите. Колкото до учебниците за гимназистите, бих казал, че колегите ми от университета, които са ги писали, са прекалили. Сякаш не правят разлика между ученик и студент, сякаш са забравили какво е да си родител и каква е детската психика, сякаш искат да блеснат с авторитета си дори и в учебниците за най-малките. Не може професори да пишат ученическите помагала. Те могат да бъдат добри консултанти, добри съавтори, но не и самостоятелни автори. Голяма грешка е и това, че досега родителите не са били допуснати да участват в изработката на учебниците. Разбира се, те няма да пишат помагалата, защото не са експерти. Но тоталната им липса в целия процес е грешка. Родителите трябва да имат възможността да изкажат мнение или да дадат препоръка, защото експертите, каквито и професионалисти да бъдат те, не могат да компенсират тяхната грижа за децата.

Държавното финансиране за частните училища беше ябълката на раздора около приемането на закона. Какво мислите по този въпрос, справедливи ли са приетите текстове?

Всъщност не е правилно да се говори, че “частните училища получават държавна субсидия”. Това са средства, които държавата планира и осигурява за всички български ученици, независимо от учебното заведение, в което се обучават. В крайна сметка решение ще бъде взето от всяко частно училище дали ще се възползва от предоставената възможност, разбира се, срещу строга отчетност на предоставените от държавата средства. Те няма да имат право да събират допълнителни средства за образователна услуга. Нека таксите им да се отнасят до лукс, до допълнителни извънучилищни занимания, които осигуряват. Ако те обаче не спазват това правило, бих препоръчал на следващите, които ще пишат новите норми, много да внимават и да ограничат финансирането на частните училища от страна на държавата само до предоставяне на безплатни учебници от 1-ви до 7-и клас, както е и сега. А що се отнася до възможността за предоставяне на 20% безплатни места в частната система, законът предвижда те да са за социално слаби и/или за талантливи ученици. По този начин вероятно ще се стигне до отварянето на частната система за семейства с по-ниски доходи и ще се стимулира конкуренцията между държавни и частни училища. Относно цялостната философия на Закона ще обобщя, че всичко, което е консервативно, е безгрешно. Образователната система не е рецепта как се готви леща и в този смисъл консерватизмът не е правилният подход. Греши този, който е новатор. Към този закон трябва да има две години толеранс, защото реформата е мащабна. Дори и да има някакви рискови текстове, които във времето не дадат очакваните положителни резултати, те могат да бъдат оттеглени. Това се случва с всеки закон, дори и американската Конституция не се е запазила в първичния си вариант.

Има ли нещо, което Ви притеснява в закона?

Притеснява ме създаването на новата структура - Национален инспекторат по образование, която ще е независимо звено. То няма да е подчинено на МОН и ще отговаря за всички ученици и родители в страната, което е доста отговорно и рисково. В здравеопазването например няма такъв национален инспекторат. Подобна нова структура е прецедент. Времето ще покаже дали решението е правилно.

Преди време говорихте, че имате намерение да промените скалата за оценяване на матурите или поне да я обявите предварително. В тази връзка ще има ли промени на тазгодишните зрелостни  изпити?

Промяна на една или друга скала заради самата промяна е безпредметна. Скалата за превръщане на точките в оценки се утвърждава в зависимост от средните резултати в точки и съпоставимостта им с резултатите на предходните випуски. Самоцелното вдигане на броя точки, които отговарят на среден 3, няма да направи нито образованието по-качествено, нито зрелостниците по-мотивирани или по-умни. Резултатите от ДЗИ в годините показват една устойчива съизмеримост. Разбира се, този разговор е много предварителен и министърът е в правото си да направи своя избор при определяне на скалата както преди ДЗИ, така и в хода на проверката и оценяването, след като станат ясни средните резултати на випуска.

Тази година ще позволите на родителите да наблюдават матурите. Кои майки и татковци обаче ще имат право на това?

По мое настояване по време на матурите в училище ще има родители до камерите, но не и в залите. Представителите на родителите се определят до 30 дни преди изпитния ден от училищното настоятелство, а за училищата, към които няма регистрирани училищни настоятелства – от родителите на учениците в паралелките от Х и ХІ клас. Когато родителите на учениците в паралелките от Х и ХІ клас определят повече от трима представители, педагогическият съвет избира от тях до трима на случаен принцип. Представители на родителите обаче не могат да бъдат родители на зрелостници или учители.

Частните уроци масово станаха задължително перо в бюджета на българското семейство. Нормално ли е това според Вас?

Факторите, които провокират частните уроци, са свързани с качеството на образованието, което дава конкретният преподавател, от една страна. От друга страна, и най-прекрасният преподавател няма да успее, ако липсва каквато и да било активност и постоянство от страна на ученика. Оттам нататък училището предоставя абсолютни възможности да се организират консултации за учениците, каквито всеки учител е задължен да дава. Естествено, има родители и ученици, които искат да се презастраховат и това е тяхно право.

Визитка:
Завършил е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Доктор по политология и доктор на политологическите науки.  Професор по политически науки и администрация и управление от 2003 г. Специализирал е дългосрочно в Харвард, в Амстердамския университет (Институт за политически науки), в Университета на Питсбърг (Център за руски и източноевропейски изследвания), в Университета на Абърдийн, в Университета на Болоня, в Университета в Умео (Швеция), в Саарския университет (ФР Германия). Основател и ръководител на катедра “Публична администрация” в СУ, ръководител на катедра „Политология”, заместник-декан на Философския факултет (1993-2000 г.), директор на Центъра за еврейски изследвания на Философския факултет (от 1997 г.). Ръководител на катедра “Теория на политиката” в СУ и неин съосновател (1985-1986 г.). От 2004 г. е преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в American University in Bulgaria (AUBG), както и в Нов български университет. Основател на съвместния българо-американски Център за публични политики – Public Policy Center, директор на Общоуниверситетския Център за публични политики.  На 7 ноември 2014 г. е избран с решение на Народното събрание на Република България за министър на образованието и науката.

 

Мила Мишева

в. Монитор  - стр. 13

 

 

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“