МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: ОБРАЗОВАНИЕТО ЩЕ СТАНЕ ПО-ОТВОРЕНО КЪМ БИЗНЕСА

Начало » Последни публикации

07.10.2015

До края на 2015 г. 40 училища от цяла България ще получат пълното оборудване, необходимо за електронното образование, по пилотни проекти на Министерството на образованието и науката, заяви пред Computerworld проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката.

 За въвеждане на ИТ в образованието се говори отдавна, но сякаш досега се работи "на парче" и в много училища се разчита на ентусиасти и корпоративни дарения. Смятате ли, че разработеният от МОН план за електронно образование ще успее да промени ситуацията в средното образование и за какъв срок?

Информационните технологии са бъдещето на образованието. Времето им дойде толкова интензивно, че цялата система се оказа изненадана. С моя екип се обърнахме към този факт, а и паралелно вървеше Законът за предучилищното и училищното образование, който вече е приет. Работихме в среда, в която стрелките на часовника сякаш са спрели на 1991 г. Такъв бе законът досега. Новият закон е много по-открит към XXI век и това е съществена характеристика, която ме прави оптимист. Това ми даде възможност да се свържа със специалисти от България и от Израел, където са много напреднали по отношение на електронното образование. Проучихме внимателно и опита на съседна Турция, в която се реализира програма „Таблет за всяко дете“. Внимателно и честно разгледахме описаните детайлно в доклада им грешки в първата година от изпълнението на тяхната програма. Понякога от грешки се научава повече, отколкото от добри практики.

Ние обаче сме много внимателни с въвеждането на ИТ в училищата, първо, защото бюджетът ни е силно ограничен, и второ, поради невъзможността да натоварим образователната система с още експерименти, особено с несполучливи.

Честно казано, в Министерството заварих абсолютен хаос в областта на информационните технологии. Обществени поръчки, договори, правени не „на парче“, а правени едни върху други като първосигнални реакции – който се е обадил пръв, той е получавал съответния договор. Сякаш парите на българския данъкоплатец, парите на българския баща като мен са хвърляни за плащане на някакви безумия. Не всички са безумия, но повечето неща представляват решения, граничещи с невежеството, извинявам се, че го казвам. Основното, което е трябвало да се направи, е да се тръгне от план, да се следва единна стратегия за онова, което ще се прави в областта на ИТ в училищата, така че те да служат по най-ефикасния и ефективен начин на българското образование. А не обратно, Министерството на образованието и науката всячески да прави усилия със съдебни дела да се отървава от безсмислени финансови тежести, които няма да доведат до нищо.

Нашият стратегически план е първи опит в тази посока. Не мога да твърдя, че той е гениален. Обсъждахме го широко с нашите социални партньори, качихме го на уеб страницата на Министерството и досега не са получени съществени критики към него, а той не е така общ и вял, че да не получава критики. Готови сме да го усъвършенстваме, приемаме нови идеи до момента, в който догодина ще започне съществената част от въвеждането на информационните технологии в училищата. Този план може би не е най-съвършеният, но важното е, че имаме план и вършим нещата така, както се правят по света и трябва да се вършат и у нас.

Какви пилотни проекти се предвиждат за тази учебна година (2015-2016) и как ще се гарантира тяхната устойчивост и възпроизвеждане в останалите училища (естествено, при успех на проектите и с отчитане на допуснатите грешки)?

Без оценка на въздействието не можем да правим директно пренасяне на опит от чужбина. Затова в 40 училища от цялата страна, равномерно разпределени, ще започнем с по една паралелка от всяко училище да въвеждаме пълното оборудване, необходимо за електронното образование към днешна дата - от таблети до електронни дъски. Ще бъдат обучени 15 учители и с помощта и на научни средства (и връзка със съответния бизнес) ще направим оценка на въздействието, преди да предприемем следващите крачки догодина. Бюджетът ни е много ограничен, но това можем да направим тази година и смятам, че е добра крачка.

Бюджетите винаги са ограничени, кои са приоритетните области за ИТ инвестиции и как ще бъдат осигурени останалите средства, как виждате ролята на публично-частното партньорство?

Аз не мога да говоря като юрист, аз съм политолог и гледам на нещата от политическа гледна точка. Образователната система е най-стратегическата, повече дори от отбраната. Ако по отношение на отбраната имаме Алианс, който може да ни помага, при отглеждането на децата всяка нация прави това нещо сама. Базирайки се върху европейските ценности, върху онова, което сами си поставяме като задачи по отношение на европейското членство, смятам, че най-разумно е да мислим за постепенно разделяне с девалвиралите и вече компрометиращи се (макар и все още неизбежни) форми като компютърните класове и да преминаваме постепенно към таблети за всяко дете. Това е моето убеждение. Това ме убеждават и мои съветници.

Как може да стане това? Постепенно. Това ще е задача не само на тази програма, която започваме сега с пилотни проекти и с последваща оценка на въздействието. Въвеждането ще започне от Северозападния район, защото дистанционното обучение има редица предимства, понякога и компенсациите за цената на учебниците, които за учениците след VII клас не се плащат от държавата. Електронното образование има и редица други предимства за задържане на децата по места. В Северозападна България e налице и съгласие на всички политически сили – и на управляващите, и на опозицията, и се създава благоприятна почва за започване на този много важен проект.

Разбира се, всички участници в този публично-частен проект трябва да имат предвид бюджетните ограничения и факта, че трябва да осигурим максимално покритие. Затова изрично ги моля да печелят от по-големи количества и оборот, отколкото от по-високите цени. Така ще бъдем полезни взаимно и ще докажем и на съмняващите се качеството на публично-частното партньорство.

Без публично-частно партньорство не може да се развива почти никой сектор, а що се отнася до информационните технологии, е немислимо да се мине без „частно-публично“ партньорство, така бих градирал нещата. Ние искаме честен бизнес, защото нямаме никакъв шанс да заобикаляме закона като хора, отговорни пред 797 000 ученици, 93 000 учители, 230 000 студенти, младите учени от БАН. Отговорността ни е твърде голяма и затова сме вътрешно убедени, че трябва да сме не просто предпазливи, а да кроим по 30 пъти, преди да отрежем.

Сякаш учениците са най-готови да преминат към е-образование, но каква е готовността на останалите участници в учебния процес - преподаватели, издатели, родители, автори на учебници, самите инспекторати на МОН?

Не можем да виним застаряващата част от учителството, че не е толкова запознато с информационните технологии, колкото са учениците. Децата още от предучилищна възраст боравят с тези продукти – таблети, лаптопи, смартфони, сърфират в интернет по-често, отколкото говорят със своите родители. Училището отдавна изостана и трябва да догонва, но да има и контрол в добрия смисъл на думата – качеството на информацията, с която учениците се сдобиват самостоятелно. Ето защо сме пуснали писмо - намерение за отворен конкурс за подготовка на 1000 учители (засега) от цялата страна от страна на издателствата. Аз поканих тези издатели в моя кабинет миналата седмица и постигнахме изненадващо добро разбирателство по този въпрос. Лично се убедих, че те работят не само отдавна върху електронното съдържание, а и в доста големи обеми и много добре. Оказа се, че издателите са доста по-подготвени в това отношение от законодателството.

Освен това обръщаме внимание на нашите собствени ресурси в центровете за квалификация на учителите. Тези курсове не са само за учебно съдържание, но и за електронните комуникативни умения за новото образование на XXI век, което непременно е електронно. Никой не може да замести живата реч, никой не може да замести класната стая, но електронното образование скоро ще бъде на равнището на същата невъзможност – без таблет и компютър няма да може, а само с тебешир, черна дъска или флумастер няма да става.

Не съм сигурен обаче, че българският учител с лека ръка може да бъде приравнен към по-старото поколение. Знаете може би, че в България само 6000 учители са под 35-годишна възраст, останалите към 80 000 преподаватели са „на попрището жизнено в средата“. Но като видях как моята майка на 83 г. започна да пише на таблета, който й подарихме, как родителите на жена ми започнаха да ги ползват, как възрастни родители, останали тук, комуникират с децата си в чужбина, устройствата станаха такива, че сами подсказват как се работи с тях. Вярвам в интелектуалните способности на всички възрасти, особено на българското учителство в желанието му да пробва новостите, които ще го издигнат, ще го направят съвременно. Никой учител в България не иска да бъде демоде.

Имат ли място представителите на бизнеса при подпомагане на учебния процес (съдържание или допълнителни знания) в средното образование?

Реформата, която извършваме в момента, е много голяма. 123 години след първия закон за народното просвещение системата на образованието е сравнително автономна, но необърната към живота. Тя някак си е самоуверена в това, че животът не може без нея. Това е вярно, но не е достатъчно. Това, което й липсва, е да пита живота какво животът иска от образователната система и да го изпълнява, а не да налага възпитаници по други причини. Този подход е неправилен и голямата реформа се състои в едно изречение: отстъпление на МОН назад на рубеж, който може да бъде защитен, който е социално разпознаваем и безусловно обществено необходим, а именно експертното и управленското начало. Мост, който свързва образованието с отсрещния бряг на живота, като под този термин разбирам бизнес, местни власти, местно учителство, регионални инспекторати. Трябва да бъдем пуснати до ключовия камък на този мост и да си протегнем ръце с бизнеса. Това представлява реформата.

По този начин ще се попълни все по-голямата дистанция, която се отваря опасно между средното и висшето образование. Не можем да разчитаме повече на това „отскачане на продукцията“ на средното образование директно във висшето образование и да разчитаме, че на 23 години бакалаврите имат каквато и да било сериозна стойност за развитието на българската икономика. Бизнесмените, с които се срещам, включително с представители на четирите големи работодателски организации, разбраха нашите инструменти за следване на политиката, която очертах.

Създаваме например вертикална и хоризонтална проводимост за учене през целия живот, за връщане на професионалистите към ученическата скамейка. Повечето професии са динамични и за няколко години изискванията към тях се променят, както и знанията, които са необходими. Т.е. вратите на образователната система при новия Закон за професионално образование и обучение, който подготвяме в момента и който ще влезе за разглеждане веднага след промените в Закона за висшето образование, ще са отворени именно в тази насока. Промените са заложени така, че хората да могат да получават четвърта и пета степен на образование, нужни на бизнеса.

Под пета степен разбирам нисшия управленски персонал, който прави връзка с висшия, но също и с техническия персонал. Ще има възможности за получаване на колежанско образование с признаване на кредити. Кредитите в образователната система и техният трансфер играят същата роля като парите в икономиката. С признати кредити хората могат да станат студенти, когато пожелаят и когато имат възможност, и то за по-кратко време. Това е смисълът и на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по която са осигурени 1 милиард и 300 милиона лева. Голяма част от тези пари ще бъдат дадени именно за връзката между бизнес и образователна система.

Въпросът е да се появи екип с такова кредо. За щастие вече успях да сформирам такъв екип. Идеята е Министерството да отстъпи, да отвори системата, да пусне бизнеса. Бизнесът ще бъде пуснат според разпоредбите на новия Закон за професионалното образование и обучение да инициира училища, адекватни за дадено място. Бизнесът знае най-добре какво му трябва. Бизнесът ще участва в създаването на учебни програми, такова нещо досега не се е случвало. Разбира се, без експертите на Министерството това няма да са точните учебни планове, но ние ще си сътрудничим, ще си подадем ръка на ключовия камък, за който говорих. Бизнесът ще участва в управлението на такива учебни заведения на равна нога с представители на образователната система. Той ще участва във валидирането от самото начало, а не само формално накрая, когато се „лепят стикерите“.

Създавам в Министерството отдел, който ще отговаря специално за връзките с бизнеса всекидневно. Възстановявам и дирекцията за професионално образование, тъй като професията далеч не е отвертката или спринцовката, всичко е професия. Започнали сме експеримент в тази насока с 4 приоритетни направления от програмата на правителството – туризъм, селско стопанство, машиностроене и информационни технологии.

Информационните технологии вероятно ще са съсредоточени в Монтана, като народните представители от всички партии в Северозападния район ни подкрепиха, дори подписахме меморандум. В Бургас ще има обучение над средно образование (но не висше) в сферата на туризма. В Добрич – в областта на селското стопанство. Не че няма такива училища там, но не може с показалка да се показват частите на стартов мотор на двигатели отпреди Втората световна война. Съвременният горд добруджанец, който арендова десетки хиляди декари земя, отдавна си е купил John Deere, Claas или Case. Той сам праща своите работници в чужбина, за да се обучат на сателитните технологии за управление, а не за шофиране на тези машини. За какъв стартов мотор говорим?!

Същото се отнася до Габрово, където днешният добър политехнически университет, заедно с добрите традиционни професионални гимназии, ще осигури горната и долната граница на липсващото образование по средата. И сега имаме 39 професионални колежа, въпросът е, че след четвъртата степен повече не се връщат. Искаме да пуснем в колежите онези, които не са завършили X клас, първата степен на средното образование. Законът за професионалното образование и сега не забранява хора, които нямат завършено средно образование, да могат да получат високите степени на професионално образование, апропо, както е в Англия.

С тези примери искам да покажа, че системата ще е широко отворена по всяко време и ще бъде услужлива със своя „асансьор“, със своята „тяга“, създавайки интерес за децата, за клиентите на тази система, спокойствие за родителите, но само ако върви ръка за ръка с бизнеса. Няма друга формула децата да остават в България.

Въпросите, по които ме питате, попадат точно в сърцевината на онова, с което сме се нагърбили – връзката с живота, връзката с бизнеса. Днес имам среща с посланичката на Великобритания, която ще сподели опит от британските Community Colleges за по-добра връзка с бизнеса. В тази област имам установени връзки и с Израел. Когато в Добруджа няма нито една река, климатът се променя, а водата се извлича от 80 метра дълбочина, ноу-хауто на нашите израелски колеги за използване на водата за селско стопанство е безценно.

 

Владимир Владков

Computerworld

 

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“