ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: АБИТУРИЕНТИТЕ СЕ СТОПИХА С ¼ ЗА 6 ГОДИНИ

Начало » Последни публикации

28.02.2016

Проф. Денков, дългоочакваната реформа във висшето образование вече се случва. Тя предвижда намаляване на приема в университетите. Защо ?

Намаляването на приема в университетите е наложителна мярка по две  причини. Първата  е съвсем обективна и е свързана с все по-малкия брой абитуриенти през последните години. Така например през учебната 2010-2011 година  са завършили 70 500 ученици, а през  2014-2015 г. са били 59 000. Това е намаление с 15%. Тенденцията продължава и тази година очакваме да завършат около 53 хил. ученици, което е намаление с 25% само за шест години. Тази демографската ситуация налага намаляване на приема във висшите училища. Нещо повече,  намаляващите кандидати при постоянен брой субсидирани първокурсници – около 44-45 хил. води до това, че висшите училища приемат студенти с все по-слаба предварителна подготовка, което неизбежно понижава качеството на обучение. Втората причина е, че през последните 16 години субсидията вървеше с броя студенти и така през годините висшите училища разкриха многобройни неприсъщи за тях специалности. Нашата основна цел сега е да насочим неизбежната промяна на приема в правилната посока. Идеята е университетите да запазят  и  развият тези професионални направления и специалности, в които са силни и да се стремят към осигуряване на все по-високо качество, а не само към увеличаване на броя студенти. За да се постигне тази цел министерството разполага с два основни инструмента – финансирането и приема. Въвеждаме коефициенти за субсидията и коефициенти за приема, които зависят от качеството на образованието и от реализацията на студентите. Например, с тези коефициенти ще се намалява приема там, където има ниско качество и лоша реализация. Обратно, където резултатите са добри, приемът ще бъде увеличен. Това означава, че няма просто да се намали броят на обучаващите се младежи в дадено професионално направление, а студентите ще се пренасочат към тези висши училища, в които избраните от тях специалности са най-добре развити. Реализацията на студентите е пряко свързана и с нуждите на икономиката. Така с коефициентите ще намалим и дисбаланса, при който от университетите излизат висшисти, от които пазарът на труда няма нужда.

Вече споменахте, че най-засегнати от орязването на приема ще са професионалните направления  икономика и администрация и управление. Кои други специалности ще бъдат засегнати ?

Важно е да се уточни, че страната ни има нужда от икономисти и финансисти. Приемът няма да бъде самоцелно намален, а ще бъде редуциран в тези университети, които не показват добри резултати. За да бъда по-ясен ще дам конкретен пример. Висшето училище по комуникация и пощи в София обучава в две професионални направления. Първото е „Комуникационна и компютърна техника“. Безработицата сред завършилите е 3%, което е под средното ниво за висшистите в страната, а приложението на висшето образование е около 27-28%, като този дял трябва да бъде повишен поне два пъти. Второто направление е „Администрация и управление“,  при което безработицата е доста над средната за висшистите – 5,4 % спрямо 3,7 %, а реализацията е само 16%. Тези данни естествено провокират въпроса защо в това висше училище трябва да се изучава  администрация и управление, при положение, че то е  в София, където се намират  УНСС и Софийският университет. Идеята на реформата е, обучението по икономика и администрация и управление да се спре само във висшите училища, в които те не се преподават добре и реализацията е слаба. Вероятно приемът ще бъде намален и в направление „Туризъм“, при което обучението също е доста раздуто. Там имаме много ниска реализация на висшето образование, тъй като основната нужда в тази област е от кадри с по-ниски степени на образование.

Всички университети ли ще бъде засегнати от намаляването на приема?

Всички, но по различен начин. При големите университети някои от професионалните направления ще имат коефициент по-нисък от 1, а при други ще бъде по-висок. Ректорите ще могат да прегледат таблиците с коефициентите и да решат дали искат да поддържат и развиват всички професионални направления или да се лишат от някои, за да подкрепят другите. Това е процесът, който очакваме да се случи през следващите години. Разбира се някои от университети ще бъдат повече на минус и това ще са случаите, в които основната цел през последните години е била просто да има повече студенти, без да се обръща достатъчно внимание на качеството на образованието. Това е една лоша практика, която беше прилагана твърде дълго време и сега по най-бързия начин трябва да се опитаме да върнем баланса между търсенето на кандидат-студенти от страна на университетите и потребността от качествено образование и добра реализация от страна на студентите.

Имат ли повод за притеснение ректорите на по-малки и нетолкова успешни университети?

Според мен с ректорите трябва да бъдем партньори в този процес. Средствата за висше образование общо няма да се намалят, но ще се разпределят за по-малък брой студенти и ще се стимулира качественото образование. Този процес не е лесен, защото е свързан със закриване на някои специалности, но ние нямаме избор. Трябва да сме заедно с ректорите при търсене на решенията на двата основни проблема – намаляващият брой студенти и ниското качество на образованието. Наша обща мисия е да върнем доверието на българското общество в качеството на това образование.

Добър вариант ли е според вас сливането на университети?

За мен това е добро решение, но само когато е доброволно, защото „силовото” сливане може да доведе до големи проблеми. Според приетите вече поправки в закона, субсидирането ще е свързано с качеството и който не може да се оправи финансово ще трябва да потърси друг изход – или да се слее или да изчезне. Пак ще дам пример с  Висшето училище по телекомуникация и пощи. Ако то е достатъчно добро, може да намери успешна ниша в направление „Комуникационна и компютърна техника“, защото има изразен глад за ИТ специалисти. Ако обаче висшето училище не може да развие тази ниша на достатъчно високо ниво, то трябва да опита с вариант някой друг да му помогне  и да се слее например с Техническия университет – София.

Ще има ли финансови стимули за университетите, които решат да се слеят?

В бюджета за 2016 г. има предвидена програма и заделен ресурс за преструктуриране на висшите училища. Така че, ако два университета решат да се слеят, те могат да кандидатстват през програмата и да обосноват за какво им трябват средствата – за общежития, нови лаборатории и др.

Какво ще се случи с ректорските мандати, ако дадено висше училища придобие статут на изследователски университет. Ще даде ли това възможност на сегашните ръководители да имат право на повече от два мандата?

Проблемът с мандатите е от много години и досега депутатите са имали многократно възможности да предложат промени. Той е актуален при всяко преобразуване и за мен е изненадващо защо тази тема се преекспонира толкова, когато приехме да има университети със статут на изследователски. Защо въпросът не се повдигна с подобна острота, когато миналата година бяха преобразувани четири колежа? В новите изменения на закона е включен текст, който гласи, че при преобразуване не се прекратява мандата на ректора. Ние смятахме, че това решава проблема, но някои народни представители изказаха опасения, че текстовете не са ясни и еднозначни като тълкуване. След дискусията в НС, с министър Кунева обсъдихме въпроса и решихме, че ще предложим в най-кратки срокове текст в закона, който да затвори възможността ректорите да използват преобразуването на университетите, за да избегнат законовото ограничение от два мандата.

 

Интервю на Мила Мишева,

в. Монитор - стр. 13

 

 

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“