МЕГЛЕНА КУНЕВА: ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ГАРАНТИРА ПОДКРЕПА – ФИНАНСОВА И СТРАТЕГИЧЕСКА – И ЗА УЧИТЕЛЯ, И ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО

Начало » Последни публикации

20.06.2016

Пълният текст на изказването на вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева пред Националния учителски събор, 19 юни 2016 г., София

 

 Уважаеми господин президент,

Уважаеми госпожи и господа български учители,

Уважаема госпожо кмет на София,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми партньори и гости,

Вълнувам се да Ви кажа „Добре дошли!“ на Събора на българските учители! За мен е чест да споделя с Вас това вълнение в навечерието на 1 август, когато влиза в сила новият Закон за предучилищно и училищно образование. Бих искала да благодаря за подкрепата и съдействието на социалните ни партньори за организацията на това събитие.

Седмица след като на 3 февруари поех поста министър на образованието и науката, прочетох думите: „За да се преодолеят проблемите в образованието, трябва да има диалог между учителите и учениците, училището и държавата”.

Това не бяха думи на политик или на телевизионен водещ, а на Ваш колега - г-жа Таня Петрова, учител по български език и литература в столичното 119-то СОУ. Прочетох нейно интервю, в което тя даваше не само диагноза, но и рецепта за българското образование. Искрено ме впечатли силната гражданска позиция на един български учител, който го е грижа за професията, системата и страната въобще.

Едно от най-страшните неща, които едно общество може да си причини, е да се откаже от диалога. И ако един български учител, ненавършил 30 години, казва мнението си на глас, не просто във фейсбук, а отговорно пред медиите, в търсене именно на диалог, а не на конфронтация, за един министър е задължително да чуе този глас.

Това, което направих, бе незабавно да се срещна с г-жа Петрова. А после и с още над 3000 учители в цялата страна.

Макар и от първия момент да го знаех, то след тези срещи за мен е безспорно: учителската общност притежава онова, в което винаги съм вярвала -  страстта, с която работиш, приемането на работата ти за дълг, твоята отдаденост, енергията да се раздаваш всеки ден, отговорността, търпението – те са истинска сила.

 

Затова правим този събор - да съберем цялата тази енергия на едно място, да покажем силата на българския учител, да „бием звънеца”, че учителите са гръбнакът на реформата, да хванем пулса на сърдечната дейност на системата. Ние трябва да дадем тласъка на реформата. И ако един български учител е казал, че страдаме от липса на диалог, че професията страда от нисък престиж, то това е проблем и ние следва да намерим решението не в кабинетите и всеки поотделно, а цялата общност заедно.

Искам да знаете, че за мен, като министър, водещите цели са две:

Първата: учителят да е в центъра на образователната система като неин гръбнак, което означава да повишим значително общественото признание и репутацията на учителската професия и да поставим образованието в центъра на стратегическото развитие на страната.

Втората: да отворим системата към нуждите на обществото, в партньорство с общините и местната власт, бизнеса, научните центрове, издателите, университетите. Образованието дава перспективите пред обществото, конкурентноспособността на държавата в ЕС и света, база на развитието на бизнеса и основа за реализация и щастие на личността. И всяка стъпка на МОН в този мандат ще се ръководи от тази философия.

Имаше недобронамерени критики защо правим този събор, защо харчим пари да събираме учителите. На тези нападки ще отговоря така:

Началник на Инспектората по образование във Враца е г-жа Галина Евденова. Тя е проучила всяка лична история на учениците в областта, които не посещават училище. След това е отделяла месеци наред от времето и ресурсите си, работила е с директорите и учителите, родителите, кметовете, за да върне децата в час. Посветила е цялото си внимание и разбиране към децата, принудени да изкарват препитанието си сами.

Приложила е строго закона спрямо онези, които си купуват бележките и си извиняват отсъствията по нечестен път.

С отдаденост, която Вие, учителите, притежавате, тя се е преборила за всяко дете. Това аз наричам мисията на учителя в България днес. И затова направихме събора – за да говорим за Вас и да чуе обществото Вашия глас.

Защото, освен г-жа Евденова във Враца, в цялата страна има още хиляди български учители, които сами боядисват класните стаи, сами издирват деца в домовете им (често бедни домове на семейства попаднали в пълна социална изолация), има учители, които отделят доброволно и безплатно от времето си, за да помагат на децата и извън класните си задължения, да са техни ментори и приятели. А щом има такива учители и хора в инспекторатите, то значи и държавата, и Министерството сме повече от задължени да отделим времето и ресурса си за учителя. Ако децата са дълг за учителите, то учителите са повече от дълг за Министерството.

Правим този събор, за да изпратим сигнал на цялото общество – българските учители са тези, които държат в ръцете си бъдещето на страната, националната сигурност, икономическия потенциал. Днес ще говорим за учителите, за да фокусираме вниманието на общество върху Вас.

Намирането на решения започва от назоваването на проблемите спокойно и ясно. А те са много и изискват огромна воля.

1.1. Демографската криза. Тя налага трудни решения. За съжаление, има училища, в които има по двама ученика на випуск. Нямаме друг избор, освен тези училища да бъдат закрити. Но наша първа задача е да направим този процес плавен, без сътресения както за учителите, така и за учениците.

1.2. Ранното отпадане от училище. Все повече деца, чийто майчин език не е българският, стават жертва на социални процеси, които ги маргинализират отрано, пречат им да успеят в живота, а по-късно и да си намерят работа и да издържат семейства. Това е огромен проблем, чието решение е предизвикателство за образователната система (не само у нас), защото тя не е изолирана, а напротив – функция е на публичните процеси. В новия закон ролята на приобщаващото образование е ключова. И тук отново най-важна е Вашата роля!

1.3. Демографската криза пречи на естественото подновяване на гилдията. Пенсионирането е тежък момент в живота на всеки човек, но идва. МОН прави всичко този момент да бъде преодолян по-леко, така че да се запази капацитетът на опитните учители и функциите им да се пренасочат като ментори и наставници на младите учители и директори. Тук искам да подчертая, че България за първи път има допълнителни европейски средства за образование по нарочна Оперативна програма и през програми като „Твоят час“ можем да ангажираме по-ефективно учителите, достигнали пенсионна възраст.

1.4. Отсъствието на много родители от процеса на порастване на децата им изисква от Вас да изпълнявате специфични функции. Всеки познава учител, който е и родител поне за 2-3 деца в класа, чиито истински родители са заминали за чужбина да изкарват прехраната на семейството. И тук е Вашата непосилна отговорност и големият Ви дълг – защото скайпът може да замества родителите, но не може да измести учителя. Отглеждайки, понякога буквално, децата като свои, Вие създавате граждани с разбиране за добро и лошо, за почтено и непочтено, Вие възпитавате ценности, без това да Ви е вменено като задължение от който и да е писан закон. Не на последно място, в ежедневната си работа често се сблъсквате с критично отношение на семействата към Вас, лишено от разбиране и подкрепа.

1.5.  Българският учител е претоварен с административни функции като разписване на планове, дневници и куп други. Искам да Ви уверя, че ускоряваме електронизацията именно с цел този товар да падне от плещите Ви, за да имате повече време за учениците Ви, за Вашето развитие и за същинските Ви задължения.

1.6. Чух в срещите, че някои от вас не харесват делегираните бюджети, защото спъват изключването на проблемни ученици. Но е факт, че делегираните бюджети дадоха много свобода на училищата и добрите резултати от тях са видими. Що се отнася до дисциплината, наложително е общественото внимание към нея да се върне, независимо от съпротивата, с която ще се сблъскаме. Защото спазването на правилата в училище създава граждани, научени да спазват правилата и в обществото. Пак мисия, уважаеми учители. Мисия, в която често ще имаме противници.

1.7. Сериозно предизвикателство е и голямата разлика между елитните езикови гимназии в областните центрове и професионалните гимназии в малките градове. МОН се заема да възстанови тежестта на професионалното обучение, защото няма бизнес в страната, който да не се нуждае от кадри и защото нашата работа във Ваша подкрепа не е само да подготвим законите и наредбите, но и да създадем средата за прилагането им. И тук протягаме ръка към кметовете, общините и бизнеса.

Оставих разговора за пари накрая, защото това е най-важната тема. Не вярвам в реформите без пари. Разходите за образование са инвестиция. Едва ли има друга професия, освен може би лекарската, която да е така свързана с бъдещето и да изисква такова себераздаване и в отговор на това обществото трябва да има адекватно отношение към учителя. Едва ли има друга професия с толкова основополагащо значение – защото без учители днес, няма добри лекари, юристи, инженери, учени, военни утре.

Няма да бягам от темата за заплатите Ви. Възнаграждението за труда Ви е важна мотивация и фактор за устойчивост на системата. Не мога да обещая увеличение на учителските заплати от септември, защото размерът на заплатите на 100 хиляди учители е структуроопределяща политика в държавния бюджет и спекулации с нея е недопустимо да се правят. Но мога да обещая, че МОН  системно ще подобрява социалния статус на учителите и последователно ще предприема мерки, които да  стимулират включване на добрите студенти в учителската професия и оставането на учителите в общността. От вчера има една, не бих казала новина, защото аз също го прочетох, но един резултат на много разговори и обща воля – министърът на финансите на нашата страна каза, че приоритет за следващия бюджет ще бъде образованието.

Затова за МОН политиките, които ще са водещи, са:

1. МОН ще поддържа средната учителска заплата над средната за страната;

2. МОН ще увеличава изпреварващо минималната учителска заплата;

3. МОН ще подобри системата за квалификация на учителите;

4. МОН предстои да одобри и въведе мерки за ангажиране на учителите, придобили право на пенсия, в  дейности, които позволяват облекчена натовареност. Една такава програма ще осигури поетапно преминаване от активна трудова възраст към пенсионен живот и използване потенциала на учителите.

5. МОН ще подпомогне усилията на детските градини и общините за обхващане на децата в предучилищна възраст и има амбицията за изпреварващо увеличаване на заплатите на заетите  в детските градини, предвид изоставането им от тези в училищата.

Тук е мястото да благодаря на целия Отраслов съвет за това, че непосредствено след приключването на събора днес подписваме Колективния трудов договор, в който основните положения са:

1. Всички ще работим за 10 % увеличение на работните  заплати на учителите, считано от 01.01.2017 г.

2. Отрасловият съвет подкрепи увеличение на заплащането на Часа на класа на 30 лева от 01.01.2017 г.

3. От 01.08.2016 г. предвиждаме обезщетението при пенсиониране да се увеличи на 10 работни заплати, а от 01.01.2017 г. – 10 заплати и половина.

Убедена съм, че няма проблем в съвременната политика - у нас, в ЕС и по света, който да не може да се реши през образованието. Затова държавата трябва да гарантира подкрепа – финансова и стратегическа – и за учителя, и за образованието.

 

Уважаеми учители,

Една от най-сериозните негативни тенденции на прехода беше загубата на престиж и авторитет на учителската професия. Недопустимо е изтикването на професията в периферията на публичния живот, а за успехите на учителите да не се говори така охотно, както за проблемите в системата. Страшно е, че няма млади хора, желаещи да стават учители, че за училището се говори през печални примери и през сравнения с миналото.

Ако ме питат къде аз виждам решението, ще ви кажа честно: хората уважават не онези, които никога не са изпадали в кризи, а онези, които са били в кризи и са ги преодолели. Така че, най-добрият начин да върнем престижа и самочувствието на учителя е да рестартираме образователната система и да дадем тласък на реформата с новия закон и с новата философия на финансиране на системата: увеличение, не спад на средствата.

Вярвам, че това е възможно.

Вдъхнови ме историята на г-жа Зоя Петрова от Професионалната гимназия  по горско стопанство и дървообработване в Тетевен. Когато се срещнахме при обиколката ми на училищата в страната, г-жа Петрова ми разказа, че не само нейните родители са били учители, а нейният свекър е бил директор на училище, но и синът й преподава право. Впечатли ме, че на моя въпрос дали децата й също са учители, тя ми отговори съвсем спонтанно, но не за собствените си деца, а за своите ученици, наричайки ги „моите деца”. Така че, според мен, реформата не е да изпълним 3 стратегии и 2 бюджета. Реформата е г-жа Петрова от Професионалната гимназия по горско стопанство в Тетевен след 5-6 години да каже, че най-добрите от „нейните деца” вече учат за учители.

Уважаеми колеги,  

Чакахме новия закон почти години наред. През това време се правеха ремонти „на парче“, сменяха се правилата „в движение“, „кърпеше“ се нормативната база. Всичко това е в миналото. Дълго беше, но новият закон вече е факт.

Започваме реформата. Не се съревноваваме училище с училище, а с темпото на света, и още по-задължаващо: с мечтите на децата. Те искат да са шампиони, лидери и водачи, да оспорват, да се съмняват, да откриват и не как да е, а като са най-добрите. Ние сме длъжни да им дадем училище, което да ги направи конкурентни на света, информирани, ориентирани към успеха. Училището трябва да изгради от децата личности с глобални виждания за света, но и чувствителни към националния дух и българската идентичност.

Всяка промяна носи страх. Вероятно този закон, както и всеки друг, ще има и своите проблеми. Но трябва да си даваме сметка, че последният, преправян десетки пъти, Закон за народната просвета,  е приет в далечната 1991 година, съдържаше едва 40 члена и отдавна не даваше стабилен и стратегически отговор на големите проблеми и предизвикателства пред образованието, обществото и икономиката на страната. Представете си България в началото на 90-те години и България сега: пишещата машина и индигото тогава срещу смартфоните, холограмите и социалните мрежи сега. Смятам, че вече имаме инструментите да направим образователната система способна да отговори на големите мечти и амбиции на новите поколения българи и да удовлетворява точно тях.

Водим се именно от тази нагласа, изготвяйки в момента, в МОН, новите държавните образователни стандарти – това са всъщност мини законите, по които ще действа новият закон. Стремим се всички те да бъдат широко дискутирани при подготовката, за да сме сигурни, че правим най-полезното. Голяма част от тях са вече готови, някои – публикувани в Държавен вестник.

Реформата Ви дава голяма свобода да съставите такъв учебен план, който отчита интересите и способностите на учениците, за да ги заинтригува и увлече в учебния процес. Затова ще подкрепяме всички иновативни и работещи практики. Новият закон дава възможности за квалификация на учителите и кариерно израстване.

Следващата година ще бъде трудна. По-следващата - също. Резултатите няма да се почувстват веднага. Ще има съпротива. Ще чуваме често „не беше така, когато ние бяхме ученици”. Да, не беше. Но и светът не беше същият.

През 2002 година, когато поех поста министър по европейските въпроси, стотици хора ми казваха, че членството на България в ЕС е кауза, която няма да успее. Години наред го слушах – и от управляващи, и от опозиция, и от експерти и от кого ли не. Аз не спирах да вярвам в капацитета на страната, в хората в администрацията, в колегите си, в онези, които работеха доброволно за тази кауза. Не спирахме да работим. И накрая успяхме. България влезе в ЕС. И така вече 10 години. Защото всичко става с хора.

Разказвам това, защото искам да Ви вдъхна моята вяра, че сте способни и подготвени за успеха. Да вярваш е като да отвориш вратата към бъдещето – отвъд нея си свободен да постигнеш всичко. Искам да вярвате, че сте достойни, готови, уважавани и че НЕ сте сами. Имате съмишленици в това правителство - българският учител ще е в центъра на грижата. И за образованието пари ще има. И тази година, и в следващите.

Подобряването на българското образование е въпрос на национална сигурност. Това понятие има много по-широк смисъл от обичайния. Националната сигурност означава работеща устойчива икономика. А това ще рече да имаме добре подготвени кадри, истински европейски граждани - будни, грижовни, образовани, които никой не може да манипулира. Това е важно условия, за икономическия растеж, просперитета на нацията и задържането на инвеститорите. Означава още да имаме млади грамотни хора, които умеят да мислят, имат компетенции и умения за динамичната работна среда в 21-и век. Национална сигурност означава и граждански мир. А той най-лесно се руши, когато неграмотни хора хванат пътя на омразата. Тя много лесно сее семена и жъне бури. Образованието е гръбнакът на икономиката, на демокрацията, на националната гордост и икономическия растеж. Образованието е ключът към успешните геополитически решения, икономически политики и евроатлантическа ориентация, то е гаранция за националната сигурност, за провеждането на  иновативните политики, за върховенството на правото и истинската демокрация. 

Затова, госпожи и господа учители, казвам: Вие сте стожерът не само на българското образование, Вие се гръбнакът на националната ни сигурност, на бъдещето на България.

Съборът ни е среща на българското учителство с бъдещето. И ако прозвучат надежда и съмнения, ако има несигурност в успеха, тревога, но и гордост и потенциал – то това са пътните камъни, които ще ни посочат къде успяваме и къде грешим, правилно ли е темпото на обществото, добър ли е рефлексът му за знание и проектиране на бъдещето. Държах днес всички Вие да чуете и видите как може страстта да работиш, да преподаваш и да учиш децата, да увлича и да създава бъдеще. Да го разкажем един на друг, да си дадем кураж и да говорим със самочувствие за мисията на учителя.

Така че, ще го повторя: имаме системата, имаме целите, имаме волята, имаме Вашия хъс и професионализъм – всичко нужно, за да направим тази промяна в името на българските деца.

 

Вярвайте, че променяте бъдещето.

Благодаря Ви!

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“