ПРОФ. ИВАН ДИМОВ: ДО 10 ДНИ ВНАСЯМЕ В МС НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ

Начало » Последни публикации

11.07.2016

Водещ: С класирането от 91 проекта за наука България е на едно от последните места по усвояемост, на фона на средната за всички участници в програмата на Европейския съюз – 13,37 на сто. Анализ на Сметната палата за периода 2013-2015 г. показа, че страната ни усвоява нищожни суми от евромилиардите за наука. Какво се променя към днешна дата в тази статистика и какво не обхваща тя? За разговор в ефира на „Преди всички“ поканихме проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката.

Водещ: Проф. Димов, ще дойде ли време, когато успехите и постиженията в науката у нас ще бъдат толкова одобрявани и доминиращи в медиите – така, както футболната игра и мачът на финала, като вчерашния, с победата на Португалия?

Иван Димов: Аз се надявам това да се случи, тъй като имаме всички предпоставки тези неща да се случат. Одитният доклад, който съвсем наскоро излезе, показва едни тенденции, които всички ние знаем. Например в него се подчертава, че за одитния период, който е 2013-2015 г., имаме шест смени на министри на Министерството на образованието и науката и седем смени на директор дирекция „Наука“, който непосредствено отговаря за тези процеси. Дефиницията за това, че България е плах инвеститор е свързана с измеряеми параметри, които показват способността на българската икономика да взема научни открития, иновации и да ги внедрява в промишлеността. И една от основните препоръки на този одитен доклад към нашето министерство е да предприемем действия съвместно с министъра на икономиката за синхронизиране на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и иновационната Стратегия за интелигентна специализация по отношение на приоритетите и международните индикатори за проследяване на напредъка за изпълнение на националната цел от 1,5 на сто разходи за научно-изследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт. Искам да Ви кажа, че тази препоръка е вече изпълнена и ние сме подготвили новата Стратегия на България за научни изследвания, която предстои да бъде разгледана на Министерски съвет.

Водещ: Кога?

Иван Димов: Съвсем скоро тя ще бъде внесена, след около 10 дни. С този акт България вече ще престане да бъде плах иноватор, както е в момента, и ще премине в по-горната категория. /…/

Водещ: Каква е тя, по-горната категория? Каква е тя – след „плах иноватор“ по-горната категория как ще ни характеризира?

Иван Димов: Просто „иноватор“, след това следва „активен иноватор“. Но искам да подчертая, че и в момента България не е на последно място в Европа, тъй като след нас се нареждат страни като Хърватия, Румъния и Латвия. Т.е. ние и в момента не сме на дъното, но предстои да бъде свършена много работа, за да заемем достойното място, което заслужават българските учени и иноватори.

Водещ: След стратегията как сте подредили по-нататък прагматично следващите си действия, следващите стъпки, като заместник-министър, който отговаря за науката?

Иван Димов: Приемането на стратегията е нещо изключително важно, тъй като тя съдържа в себе си конкретен план за ускоряване на иновационната дейност в България. В този конкретен план са разписани дейности – по какъв начин ще се развиват научните изследвания и ще се подобрява иновационната стратегия на България. след приемането на тази стратегия започва Ос 1 на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, в която има заложени от порядъка на 700 милиона евро за научни изследвания. С тези средства ще бъдат създадени центрове за върхови постижения – това са четири на брой центъра за върхови постижения, и осем иновационни центъра, в които ще се развиват нови технологични резултати и ще се внедряват в промишлеността.

Водещ: А какъв процент от всички проблеми е липсата на съфинансиране за изпълнение на дейностите по проектите за наука? Вие казахте, 700 милиона евро имаме за научни изследвания. Съфинансиране изисква ли се за тях и как ще бъде осигурено – разбира се, това е въпросът.

Иван Димов: Да, в плана за действие в новата стратегия е предвидено такова съфинансиране от бюджета на държавата и то всъщност ще доведе до повишаване на процента от брутния вътрешен продукт за научни изследвания. Това съфинансиране тече по различни линии и участието на българската държава и българските институции също е важно в този процес.

Водещ: Сега как ще се оптимизира процеса и науката как ще стъпи в университетите по-солидно? Сега всички знаем, че тя е изтикана в ъгъла определено. Как ще заеме своето достойно място науката в университетите?

Иван Димов: През последните месеци новото ръководство на министерството на образованието и науката работи много сериозно по критерии, които да отчитат качеството на научната продукция в университетите и в институтите на Българската академия на науките. Може би знаете, че новата редакция на Закона за израстване на академичния състав включва използването на наукометрични индикатори, които позволяват да се оценяват резултатите от научната дейност. Финансирането на университетите е пряко свързано с тези резултати. Т.е. когато преподавателите, докторантите, постдокторантите в университетите имат по-добри резултати, те получават съответно и по-добро финансиране.

Водещ: Сега да отидем към капацитета на управление в двете министерства. Вие казахте, освен Министерството на образованието и науката, икономическото министерство също е отговорно за проектите за наука. Повишава ли се този капацитет и има ли ги подготвените хора? Защото и в началото на разговора вие описахте ситуацията до момента – шест смени на заместник-министри, седем смени на директори на отдел.

Иван Димов: Да, разбира се. Капацитетът в момента се повишава. Ние работим много плътно и в много добър синхрон с ръководството на Министерството на икономиката. Нужно е обаче да се обърне по-голямо внимание върху постоянните действия и съвместните усилия. Това, което започнахме в момента да правим съвместно с Министерството на икономиката, е серия от срещи, семинари, които организираме в различни градове в България, където ние разясняваме Стратегията за научни изследвания и начина, по който да се кандидатства в програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“, и как научните колективи в България и иновационните колективи да се подготвят за това участие. Искам само да спомена, че в момента е изминала само една година от осмата оперативна програма, която се нарича „Хоризонт 2020“. Аз съм сигурен, че ако сравним този период с първата година на предходната седма програма, ние ще видим, че резултатите вече са по-добри. Искам да ви кажа, че само в моя институт, в който съм работил допреди три месеца, има пет нови програми по „Хоризонт 2020“. И това не е единствен случай, има много други такива, които показват порасналия капацитет на българските учени и възможността те да се представят по-добре на европейската научна сцена.

Водещ: Кога ще видим това в практиката и ще чуем за тези резултати от проектите за наука в България?

Иван Димов: Искам да ви кажа, че само преди три месеца излезе един доклад на Европейската комисия от малък брой научни проекти, които са водещите, най-добри научни проекти. Един от тези проекти беше български проект и той се казва „Научни изчисления в полза на иновациите“. Този проект е един от няколкото, с които Европейската комисия се гордее, като искам да ви кажа, че страни като Италия, Румъния и други страни – да не ги изреждам, нямат проекти в този списък, а България има такъв проект. Този проект се ръководи от проф. Галя Ангелова и е донесъл не само средства, но и много сериозни иновативни постижения, постигнати в България.

 

БНР, Програма „Хоризонт“, „Преди всички“

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“