ЗАМ.-МИНИСТЪР КИРЯКОВ, ЗЛАТИНА КАРОВА, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „НАУКА" В МОН: С 350 МЛН. БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРИЛОЖНА НАУКА КАТО ГЕРМАНИЯ И ШВЕЦИЯ

Начало » Последни публикации

24.08.2016

МОН търси най-добрите условия за абонамент за наука

Достъпът до базата данни на издателство „Елзевиер" е възстановен

 

Г-н Киряков, вчера стана ясно, че 350 млн. лева се насочват за изграждане на супермодерни научни центрове у нас за разработки на иновативни проекти. Кога българските учени ще разполагат с тези високотехнологични бази?

От 22 август тече 5-месечният срок за подготовка на предпроектните предложения. След това в рамките на 3 месеца международният оценител ще гледа и класира проектите, следва сключването на договорите. Предполагам, ако всичко върви гладко, процесът ще приключи през април - май 2017 г.

 

Къде точно ще бъдат базирани бъдещите 4 центъра за върхови постижения и 8 по компетентности?

Изграждането им зависи от това кои проектни предложения ще бъдат одобрени. Предполага се, че центровете за върхови постижения ще са главно в София, където има съсредоточаване на по-голям потенциал, а няколко от тези по компетентност вероятно ще бъдат в страната. Нашата цел е все пак не всичко да се концентрира в столицата. Има сериозни научни звена - университети, институти на БАН в други градове, и е добре да постигнем по-равномерно разпределение.

А вече догодина ще открием процедура за изграждането на 20 малки центъра от регионална научна инфраструктура, които задължително ще са извън София.

 

Трябва ли да си мастит учен, за да попаднеш в такъв модерен център или могат и млади хора, които сега започват кариерата си да получат достъп до най-съвременната техника?

Една от целите и задачите ни е именно включването на млади учени и тяхната реализация в тези центрове. Естествено екипите трябва да имат в състава си и изявени учени - така се набират точките за оценката. Но категорично, когато вече има базата, ще се привличат млади учени. А за студентите с изявени постижения ще има други проекти и стимули.

Важен момент е и възможността с изграждането на центровете да се привличат гостуващи учени от чужбина.

При самото кандидатстване международни организации и универститети извън Бъгария могат да бъдат асоциирани членове.

 

Как ще участва бизнесът?

Ще има възможност да се включи като асоцииран партньор. Няма да има точки и тежест консорциум, който не покаже като такива партньори сериозни бизнес организации, клъстери и индвидуални фирми, тъй като това е програма за развитие на науката с последващ ефект приложното прилагане на постиженията. Тук има тънък момент - за да се избегне попадането в категорията „нерегламентирана държавна помощ", минахме към схемата 100% от финансирането да е гранд.

Но много внимателно ще се следи партньорското участие на бизнеса, за да няма съмнения за поставяне на някои фирми в приоритетно положение спрямо останалите.

 

Основните области по програмата обхващат информационните, комуникационните и биотехнологиите. Има ли възможност чрез подобластите да се обхванат всички сфери, за да получат повече български учени достъп до модерна база и финансиране?

Хуманитаристите например поставят много пъти въпроса, но и за тях всъщност има много възможности - освен директно включване с проекти, могат да участват в други дейности, макар и не така масово като представителите на техническите науки. Ето например университетите, специализирани във финанси и счетоводство, може да намерят роля в упралението на проектите. А това наистина са много сериозни проекти и управлението им трябва да е на ниво. Разчитаме висшите училища да предложат своя научен капацитет в това отношение.

 

Каква сума ще се отпуска за един проект?

За центровете за върхови постижения става дума за суми между 30 и 70 млн. лв., за тези за компетентост - между 27 и 48.

 

Къде са най-добрите примери в Европа за този нов за нас модел, който България да следва?

Топ 3 държавите, които развиват най-успешните такива центрове, са Финландия, Швеция и Германия.

 

Г-жо Карова, а какво точно се случва с абонамента за научните данни -миналата седмица се чу, че достъпът на българските учени е спрян?

Преди часове стана ясно, че след разменена кореспонденция между представители на МОН и науката и издателство „Елзевиер" достъпът до базате данни SCOPUS I Science Direct е възстановен. Въпреки това преговорите за сключване на договор за абонамент за 2016 г. продължават, като МОН търси най-добрите условия, за да защити всеки лев.

Националната политика за осигуряване на достъп на научната общност в България до електронни научни публикации е регламентирана в Закона за насърчаване на научните изследвания. От друга страна, циркулацията на научни знания е един от водещите приоритети на Европейското научноизследователско пространство и държавите членки следва да укрепват и развиват тази политика в национален план за постепенното постигане на отворен достъп до научните резултати и данни.

С електронно писмо от 2 август 2016 г. „Елзевиер" информира МОН, че ще стартира подготовка по спиране на достъпа до базата данни на компанията поради липсата на нормативно право да осигурява неоторизиран достъп до база Science Direct със статии с пълен текст и индекса със световни цитати от Scopus за учени в Република България. В писмото се отбелязва, че се налага да предприеме тези мерки с оглед избягване на риска от създаване на дискриминационни условия на пазара, когато една държава получава безплатен достъп, докато други са таксувани за идентични права. Тази процедура ще отнеме време и МОН ще бъде уведомено своевременно за настъпилото обстоятелство с официално писмо от „Елзевиер".

В момента са предприети действия за получаване на актуални данни от издателството, така че да се направи анализ и да се вземе решение по абонаментното ни споразумение. Проверяме статистически и колко конкретни научни организации се възползват от него.

 

Това ли е единственото издателство, което може да осигури необходимата база данни?

Екипът на МОН продължава да е силно заинтересован от достъпа на българската научна общност до електронните база данни, като вече е факт договор за 2016 г. с издателство „Томсън Ройтерс" и е отправена покана за преговори и с издателство „Шпрингер" до края на август.

 

Каква цена плаща МОН за абонамента?

Годишният абонамент за достъп до пълнотекстовите научни публикации в ScienceDirect и реферативната база данни SCOPUS, поддържани от издателство „Елзевиер", възлиза на около 7,9 млн. лева с ДДС за 59 научни организации и висши училища. За сравнение целият бюджет на МОН за наука е около 24 млн. лв., от които през 2016 г. 15 млн. лв. е този на Фонда за научни изследвания.

Недостигът за финансиране на издателствата, предоставящи научни база данни, датира още от 2014 г., когато парите за наука бяха силно намалени. Тогава МОН успя да финансира достъпа поради реализирани бюджетни икономии и предплащане на част от сумата през 2013 г. Миналата година финансирането на абонамента беше осигурено за сметка на бюджета на фонд „Научни изследвания", който не успя да обяви конкурси.

Очаква се и решение дали е възможно разсрочване на задължението и остойностяване на единична стойност на пакета услуги, предоставен от „Елзевиер". До момента МОН изпълнява задълженията си за осигуряване на национален абонамент в режим на финансов дефицит, като средствата са осигурявани чрез преструктуриране на бюджета на МОН.

 

Сега ще се финансират центрове за наука за 350 млн. лв., не може ли и абонаментите да се плащат чрез евросредства?

Дирекция „Наука" подготвя подобен проект, очаква се той да стартира в средата на 2017 г., след като Комитетът за наблюдение и Управляващият орган на ОП НОИР одобрят насоките за кандидатстване за такава операция. Такава е практиката на Румъния. Подобен проект би разширил и набора от база данни и издателства с цел ефективно обезпечаване на по-широк достъп и по-пълноценно измерване на използваните пакети услуги.

***

Златина Карова е завършила английска гимназия в Смолян и право в СУ „Св. Кл. Охридски". Специализирала е „Европейска публична администрация". Стипендиантка на Патентното ведомство. Работила е в МРРБ, Министерство на икономиката, СУ ,.Св. Кл. Охридски". В момента е директор на дирекция „Наука" в МОН.

***

Красимир Киряков има две магистърски степени - по българска филология в СУ "Св.. Охридски" и по маркетинг от УНСС Бил е старши консултант към Световната банка, МБВР, Агенцията за международно развитие на САЩ и Организацията по земеделие и прехрана към ООН. От март е зам.-министър на образованието и науката.

 

в. 24 Часа - стр. 1, 13

Интервю на Елица Стоилова

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“