КУНЕВА: ДА НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ БИ БИЛО БЕЗОТГОВОРНО

Начало » Последни публикации

24.10.2016

Инвестицията в образование сега намалява бъдещи инвестиции в социалната система като в обезщетенията за безработица и социални пенсии, защото образованието е условие за намиране на работа. Очаква се през 2020 година една четвърт от вливащите се в пазара на труда да са роми. Има проблем с образованието на голяма част от ромската общност. Да не го признаваме и да не предприемаме мерки означава да си крием главата в пясъка. Да не се взимат специални мерки за образователна интеграция на ромите би било безотговорно. Това обяви днес вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос за протестите на родители срещу обявената миналата седмица инициатива ромски деца да получават стипендия за успех.

Учениците от ромски произход ще получават по 24 лева от държавата по проект „Подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на средно образование“. Проектът се реализира от Министерството на образованието и науката през Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства съвместно с Ромския образователен фонд. Сумата на практика е по-малка, отколкото се отпуска за стипендии за успех, обясни Кунева.

Тя припомни, че участието на МОН в проекта за подпомагане на обучението на ученици от ромски произход е 40%, т.е. държавата гарантира едва 12 евро (или 24 лева) от общия размер на стипендиите. Останалите 60% от предвидени 30 евро за стипендии се дават от Ромския образователен фонд. Кунева посочи, че държавата отпуска стипендии за успех в размер между 35 и 50 лева. За тази година от бюджета на министерството са отделени близо 21 млн. лв за различни видове стипендии за  учениците след VIII клас.

Кунева посочи, че не приема критиките, че проектът за ромски стипендии дава наготово пари на децата само заради етноса им. По този проект са предвидени стипендии само за 700 ученици, при това в гимназиалния етап. Тук говорим за ученици, които са полагали усилия. Борили са се с бедност, с предразсъдъци, имало е социален и приятелски натиск да се откажат. Очевидно не става дума за плащане за ходене на училище, а за стимулиране на по-добър успех и е неправилно въпросът да се политизира, коментира министърът. Тя припомни, че миналата година заради бедност и по социални причини от образование са се отказали 2300 деца. Ние не делим учениците по етнически произход, но от разговори с директорите ни става ясно, че огромният процент на отпадналите са от ромската общност и затова е необходима допълнителна подкрепа, заяви Кунева. 

Едно дете, което расте в къща с книги, в която се говори на български и родителите му са грамотни, не стартира от едно и също ниво с дете, в чийто дом се говори ромски, няма книги и родителите му не могат да му помогнат. Децата от ромската общност започват първи клас с по-големи трудности, категорична беше Кунева. Тя каза, че новият закон разчита много на предучилищното образование да изравни нивото и децата да наваксат с българския език.

По думите й това е само една от мерките, които МОН прилага за учениците от ромски произход. В министерството работи система за ранно предупреждение за отпадащи ученици. По проект „Твоят час“ са заложени мерки за подкрепа на децата с образователни дефицити. Не на последно място екипът на МОН фокусира вниманието си върху професионалното образование и въвличането на повече деца в овладяване на професия, обобщи министърът.

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“