МИНИСТЪР ДЕНКОВ: НЕ Е РЕВАНШИЗЪМ ДА ИСКАШ ОСТАВКАТА НА ТОЗИ, КОЙТО НЕ СЕ СПРАВЯ

Начало » Последни публикации

13.02.2017


Интервю на Ярослава Прохазкова - в. "24 часа" 


- Проф. Денков, получихте критично писмо от Европейската комисия за Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Реално застрашени ли са тези 1,37 млрд. лв. от Брюксел? 

- Парите по оперативната програма са временно замразени. Европейската комисия няма да извършва междинни плащания, докато не отстраним проблемите, установени при одита през октомври 2016 г. Това обаче не застрашава плащанията по вече започнати проекти, включително за европейските стипендии за студенти. В момента те се финансират със средства от бюджета на МОН.

- За какви проблеми става дума?

- Те са свързани с управлението на програмата. Съгласно правилата на европейските фондове трябва да има много ясно разделение между тези, които дават, и тези, които получават пари. В момента в МОН това не е така. На второ място ЕК подлага на съмнение процедурите, по които са били набирани, оценявани и класирани проекти по програмата. 

- Финансирани са проекти, които не са достатъчно добри, ли?

- Комисията не коментира качествата на конкретните проекти. Тя не е убедена, че предложенията са оценявани обективно. 

- Какво ще последва, ако не реагирате бързо?

- Докато не отстраним проблемите, не можем да искаме от Европейската комисия да ни възстановява вече направени разходи. Това не означава спиране на средствата. Това е предупреждение, нещо като жълт картон. Спирането на парите би означавало червен картон. За щастие, не сме стигнали още до това. В писмото обаче изрично е написано, че ако не предприемем мерки в кратки срокове, ще се пристъпи към по-тежката процедура.

- Вече искате оставки. Това не е ли реваншизъм?

- Поисках оставката на човек, който не си е свършил работата. Става дума за настоящия ръководител на управляващия орган на програмата. Работил съм с тази служителка достатъчно време, за да познавам нейните качества и знам, че тя не може да се справи. Тя не съответства на изискванията, а носи и персонална отговорност за част от проблемите. 

- Когато м.г. напуснахте поста заместник-министър в МОН, посочихте като причина именно оперативната програма.

- Беше променен подходът към оперативната програма. Бяха предприети действия, които не съответстват на регламентите на ЕК. Опитах се да обсъдя това с министър Кунева, но разговор не се състоя. Реших да напусна, защото иначе щях да нося и аз отговорност за настоящата ситуация. 

- Какви други задачи си поставяте като служебен министър, освен решаването на проблемите с оперативната програма?

- Трябва да осигурим плавен преход от предишното редовно към следващото редовно правителство, което означава цялата система на училищното и висшето образование да работи без проблеми. Естествено, трябва да осигурим логистично провеждането на изборите там, където избирателните секции са в училища. Както и подготовката на матурите, на външното оценяване и на приема след основно образование. Те вероятно ще се проведат след мандата на служебното правителство, но пък трябва да се подготвят буквално от вчера. Ето защо задвижихме тези въпроси веднага. 

- Разговаряхте ли вече с МВР?

- Вече съм разпоредил на експертите от МОН да направят такава среща. Искаме да разберем резултата от сигналите за матурите през 2016 г., за да избегнем такъв тип проблеми тази година. Няма да правим промени спрямо модела, приложен от екипа на МОН през септември м.г. - изпитите ще се проведат на модули. Това значително намалява риска от изтичане на тестовете. Ще вземам всички мерки срещу изнасяне на информация от министерството.

- Защо е важно да се приеме бързо финалният вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания?

- Причините са две. Това е предварително условие за изпълнение на оперативната програма. Крайният срок беше юли 2016 г., а стратегията все още не е готова. Трябва да подготвим вариант, който да се внесе за обсъждане в новия парламент. От друга страна, сферата на науката единствена остана без стратегически документ. Няма ясна посока накъде да се развива организацията и финансирането.

- Какви са изводите ви след поредното издание на рейтинговата система на висшите училища?

- Въвеждането на показател, който оценява доколко важна за региона е подготовката на специалисти от съответното висше училище, съответства на най-съвременните тенденции при оценяване на университети. Освен това се подобрява показателят “реализация на студентите”. Ясно се виждат големите разлики в дела на абсолвентите, които работят по специалността си, а също и в заплатите им според това кое направление и кое висше училище са завършили. Всичко това помага на кандидат-студентите да се ориентират къде и какво да учат, за да намерят добра работа.

- През 2020 г. 60% от парите за университетите ще се отпускат за качество на образованието и реализация на студентите. Ще задържи ли това българските студенти в държавата?

- Това има за цел най-вече да стимулира академичните ръководства да обърнат специално внимание на качеството на обучението и на реализацията на студентите. Обучението би трябвало да отиде на друго ниво. Но за задържането на студентите са важни и възможностите за работа след дипломирането. Това зависи от развитието на бизнеса и икономиката и ако там положителната тенденция се запази, а ние успеем да реализираме целия комплекс от мерки, свързани и с науката, и с иновациите, то тогава не е илюзия да очакваме българи да се върнат от чужбина, за да работят в България. Работим за това, уверявам ви.

- Застрашени ли са хуманитарните направления в университетите?

- Не. С решение на предишния кабинет средствата за тях са увеличени с 15% от 1 януари 2017 г. Трябва да има баланс, никой не може да си позволи хуманитарно направление да изчезне или да падне под критичния минимум. Всъщност има доста по-голяма опасност за други професионални направления. 

- Преди време бяхте казали, че от общо 240 000 студенти в страната в направление “Математика” се обучават само 400 младежи. Промени ли се съотношението?

- Засега не особено. Трябва още много да се работи. Увеличи се обаче броят на студентите в компютърните науки, софтуерните специалности. А включването на професията “Програмист” в средното и в професионалното образование вече дава реални резултати. 

- Въвеждането на минимални изисквания за придобиване на академичните длъжности “доцент” и “професор” ще спре ли девалвацията им?

- В предишния екип успяхме да подготвим промени в Закона за развитие на академичния състав, основната е именно въвеждането на такива изисквания. Те няма да бъдат универсални, а специфични за всяко професионално направление. Законът бе подкрепен на първо четене от всички парламентарни групи, напредна на второ, но не стигна времето. Надяваме се да представим напълно готов окончателен текст на новия парламент, който с консенсус да бъде приет в най-кратки срокове. 

- И няма да има професори на килограм?

- Килограмите ще си тежат като килограми. Няма да вземаме грамове и да ги наричаме килограми.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“