ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: КРИТИКИТЕ НА ЕК СА СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО, А НЕ СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОП „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ“

Начало » Последни публикации

13.02.2017

Интервю в предаването "Седмицата" на Дарик радио 


-         Защо медиите научиха първо от анонимен имейл за временно спрените европейски  пари по ОП НОИР? Вие после го потвърдихте сам...

-         Нека да кажем, че и преди това аз самият бях казал, че се очаква такъв документ. По принцип той не е открит, това е вътрешна кореспонденция между институциите и оттам не е редно да излиза официално един документ, който по принцип е между институциите... В момента, в който той е публичен, разбира се, той трябва да бъде коментиран.

-         Парите по програмата са спрени всичките в момента…

-         Различни термини има, програмата не е спряна - това е терминът, който обикновено показва някакъв краен проблем. Имаме процедура, при която се спират междинните плащания, докато се отстранят някакви проблеми - това са две различни нива. Ако мога да направя аналогия в момента имаме „жълт картон“. Спирането на програмата е „червен картон“ - него не сме го получили, но до няколко месеца трябва да решим проблемите, иначе ще следва и червен картон.

-         Ние ще изговорим сега проблемите, за да стане ясно на хората всъщност какво е станало, но как отговаряте на принципното  възражение на предишния министър Кунева, че всъщност Вие сте отговорен за проблемите с програмата, както и началникът на Вашия кабинет.... тя казва от август 2014 г. до април 2016 г. за програмата отговаря проф. Николай Денков като заместник-министър за оперативното ръководство от 2013 г. до декември 2016 г. отговаря г-н Модев, директор на Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми"  в МОН -  какво отговаряте на това?

-         Нека първо да разберем какъв е проблемът. Моята основна задача като зам.-министър 2014 г. беше да успея да договоря програмата с ЕК. Тогава в рамките на 3 месеца, един доста кратък срок за такава тежка задача - ние договорихме програмата и тя беше приета през февруари 2015 г. - какво да съдържа тази програва, какви са целите, какви са дейностите, как са разпределени средствата. Това, което ясно трябва да се каже е, че критика към програмата като такава няма. Тя е добра и не би могло да има критика от ЕК, защото тя е съвместно дело, ние сме я изговорили, преговорили и заедно сме избрали този тип дейност.

-         Критика, липса на прозрачност, няма конкуренция при избора на външни експерти, оценката на индикаторите за възможни измами – неадекватна…

-         Точно така. Критиката е в това как програмата се реализира вътре в МОН и тук трябва да кажем две неща - че отговорност за всичко, което става в МОН винаги носи министърът. Един зам.-министър пише доклади, те отиват до министъра, министърът пише „да/не“, резолюции и т.н. Оттук, който е министър винаги носи основната отговорност. От 27 януари в това министерство отговорността нося аз. Преди това я носят предишните министри. По отношение на Управляващия орган (УО) и г-н Модев там има определени фунции, които се изпълняват от УО, но също трябва ясно да се каже, че одитът, от който виждаме резултата днес е правен в периода 24-26 октомври, а в периода от 5 юли до 24 октомври 2016 г. и министър, и ръководител на УО е г-жа Меглена Кунева. Т.е. тя е имала абсолютно цялата власт да направи всичко, което е необходимо там. Г-н Модев всъщност тогава е бил обикновен директор на дирекция. Така че отново няма никакъв начин да се избегне отговорността, защото това е периодът, в който МОН е трябвало да се подготви за одита, който между другото е известен поне от 1 година предварително, че ще бъде проведен. С други думи отговорността е пределно ясна - тя документално може да се покаже и е много важно да престанем да се опитваме да си прехвърляме отговорност един на друг, а да се съсредоточим върху това какво трябва да се свърши.

-         Какво конкретно са видели всъщност хората, които са правили този одит? Може ли да дадете фрапиращи примери, много теоретично звучи? Нямало добра одитна следа в системите, например, какво значи?

-         Проблемите, които те показват, са два вида -  единият е свързан със съотношението между УО на програмата, който е една дирекция в МОН и останалите дирекции в МОН, които трябва да изпълняват проекти по програмата. Добрата практика на ЕК, подплатена в определени регламенти, която България трябва да изпълнява (а в този случай не е изпълнила) изисква този, който дава парите - в случая това е УО - да има независимост от този, който използва парите, които са другите дирекции в МОН. Примерно дирекциите, свързани със средно или висше образование. Това, което ЕК иска да види съгласно техните регламенти е, че между тези, които дават парите и тези, които използват парите има пълна стена, така че да не може тези, които получават парите да влияят на другите.

-         Тъй като са в едно министерство каква стена ще има?

-         Точно така, това е трудността. Има още един проблем - след като се изразходват парите трябва да има кой да провери дали са използвани целесъобразно и законосъобразно. Е, оказва се, че в МОН структурата е така оплетена, че това разделение на тези три вида функции: даващ, изпълняващ и използващ и проверяващ са оплетени по един абсолютно неприемлив начин. Това нещо трябва да бъде оправено.

-         Вие като бяхте зам.-министър виждахте ли го също, казвахте ли, че трябва да се подредят по друг начин дирекции, отдели?

-         Да. С г-н Модев заедно сме водили борба, която започна още преди да влезе г-жа Кунева, в която сме обяснявали, че ако не се направи това разпределение по съответния начин, програмата ще бъде спряна - аз съм го казвал по този начин. Това е показано в доклади, в които ние пишем - ако не се направи това, това, това и това, ние не можем да минем през одита.

-         Вие ще преструктурирате ли министерството - вече като министър това изцяло зависи от вас?

-         Да, но преструктурирането не изисква да се правят нови дирекции или да се премахват дирекции.

-         А да се местят?

-         Да се разграничи кой какво прави, така че да се премахнат зависимостите - кой кого проверява, тази независимост на проверяващите, отдаващите - това е, което трябва да се оправи, то става с ясно разписани правила, нарича се система за управление и контрол и трябва да бъде написана и изпълнявана по такъв начин, че да осигури това разпределение.

-         Вие какво ще направите - ще смените щатното разписание и длъжностни характеристики?

-         Няма нужда да се сменя щатно разписание, но длъжностите характеристики трябва да се оправят - това е единият проблем. 

-         Това изглежда, че ще може да стане бързо.

-         Може да стане в рамките на 2-3 месеца. Има едно "но" обаче - понеже има твърде голямо натрупване на проблеми, може да се окаже, че това не е достатъчно за ЕК. В един разговор, който имахме в понеделник с госпожата, която отговаря за нашата програма от ЕК, тя каза, че може да се търси и вариант на изтегляне на независима агенция от МОН. Но този вариант за мен не е добър, защото означава сериозно забавяне, означава вече преструктуриране на агенции в държавата...

-         Агенция за какво?

-         Агенция за управление на ОП НОИР.

-         Само за тази програма, другите министерства нямат такива агенции...

-         Нямат, но също така другите министерства нямат и толкова много проекти, които се изпълняват от министерството, т.е. тук има една особеност на работата в министерството по нашата програма. Само да завърша – ние с колегите вече сме приготвили няколко варианта - в понеделник ще ги обявим, имаме пресконференция. Четири варианта, които почват от по-леки мерки и могат да се направят бързо до по-тежки мерки, които ще изискват може би до 6 месеца и ние влизаме в преговори с ЕК с тези, които са ни одитирали - да видим кой е най-лекият варинт, който ще разреши проблема както те го виждат от тяхна страна. За нас и четирите варианта са приемливи и на базата на това кой от вариантите ние ще изговорим и договорим с ЕК, ще имаме конкретен план за действие.

-         Добре, това е в структурно отношение, а вторият голям проблем кой е?

-         Вторият проблем е отново свързан с недобре функциониращи различни дейности, но вече касае конкретни проекти, които са били подадени, оценявани, договорени. Оттук виждаме, че вече имаме дадени средства за тях. Те казват - има проблем с начина, по който са оценявани, той не е бил достатъчно прецизен;  те не казват, че са избрани лошо проектите, не е това твърдението. Твърдението е, че процедурата, с която се избират проектите ...

-         Колко такива проекта?

-         100 и нещо...

-         100 и нещо проекта те се съмняват как са избрани?

-         Не, те са проверили 16 процедури и казват - в тези 16 процедури - в 8 от тях, в половината, ние виждаме проблем - това го пише в писмото. И техният фокус не е върху конкретните проекти - техният фокус е, че ние отново трябва да си оправим процедурите така че всеки следващ конкурс да бъде перфектен, а не да може да бъде оспорим.

-         Сбърка ли България като поиска отделяне на европарите за образование и наука, понеже имаше и друга... аз водех тук доста разговори в процеса на подготовка на България при предишни вицепремиери... имаше съмнения дали  правенето на нова програма няма да доведе точно до това, до което тя доведе - липса на административен капацитет да се справя България с използването на тези пари...

-         Първо да почнем оттам, че аз съм пристрастен - от 2011 г. се боря за тази програма. Твърдо съм убеден, че не е грешка, защото както виждате всички партии днес казват, че образованието е основен приоритет; някои казват, че е въпрос на национална сигурност. Така че - всички ясно трябва да съзнаваме, че без образование България няма бъдеще. Оттук обособяването на основна програма в посока наука и образование, защото и за наука трябва да се говори, тя също си има своето място и в образованието, и изобщо в живота на страната.  Ние имаме нужда да покажем, че това е приоритет по правилния начин и интерпретациите са две: или, както казвате Вие, ние нямаме капацитет, или обратното - ние трябва да използваме програмата и да изградим капацитет, от който България има нужда, не програмата.

-         И после ще се използва не само за тези пари...

-         Разбира се.

-         Какво е обяснението за малкото използвани пари? Към 31 януари - 39 милиона лева разплатени, което е под 3% от общия бюджет; договорени на третата година почти на средата - едва 24%; сключени договори -116..

-         Ако отговоря формално, отговорът трябва да бъде ниският капацитет. Ако трябва да отговоря по същество - програмата доста дълго време в последно време беше управлявана от хора, които не разбират как работят оперативните програми и оттам те не можаха да отпушат работата.

-         Например в. "Сега" пише тази седмица, че над 7 хиляди европейски стипендии за български студенти били останали нераздадени, защото студентите не кандидатствали за тях. Това звучи абсурдно. Това означава, че най-вероятно, ако студентите знаеха даже, понеже имаше цяла година по всички оперативни програми разсъждения как трябва да се разяснява.... студентите явно въобще не са разбрали - вие представяте ли си тези, дето ни чуват сега да научат, че има 7 хиляди европейски стипендии за български студенти и те не са ги взели.... това звучи абсурдно...нямало желаещи....

-         Вие сте от медиите, ще ви дам пример с медиите - спомняте ли си през последната година вие да сте видели какъвто и да е материал, който да е в медиите, посветен на ОП НОИР?

-         Цялата година беше посветена на методиката - как да става работата за всички програми... почти всички програми,  нищо не се чу, че се работи..

-         Аз говоря за рекламни материали, които да обясняват, че има стипендии, че има стажове за студенти. Погледнете ОП „Иновации и конкурентоспособност“ - почти всяка вечер като си пусна телевизия и виждам....

-          ... там нещата работят...

-         Да, това е първото. Второто - както казахте Вие, освен външната реклама, която показва, че има тези възможности - те трябва да се използват, има и организационна работа, която не  е свършена - как да заработи проектът, как да се приведат парите на университетите, как там да има координатори, които да обяснят на студентите за какво става дума и как да кандидатстват - всичко това е затормозено в момента.

-         А сега като са спрени тези стипендии за следващата година, примерно, Вие ще правите ли това, за което говорите - да създадете организацията, да направите информационни материали за студентите - да знаят, че има такива стипендии или няма смисъл - не се знае дали ще има смисъл;  ще ги пуснат ли тези пари....

-         Разбира се, че има смисъл - трябва всичко да свършим максимално бързо, както по отношение на разделяне на тези фунции, за които стана дума и убеждаване на ЕК, че ние можем да управляваме програмата, но в същото време успоредно ние трябва да задвижи всички проекти, които са подписани, всичко е направено, но те не работят, защото няма съответната организация; и само това да допълня - че докато има спрени междинни плащания от ЕК, ние можем да продължим с дейностите - това е разликата със спряната Оперативна програма - парите се вземат от националния бюджет, могат да се изплащат и стипендиите, но след това ЕК ще ни върне парите, когато ние сме показали, че сме си решили проблемите. Това е спирането на междинните плащания.

-         Конкретният въпрос е тези стипендии загубени ли са ?

-         Не, те остават в проекта и могат да бъдат ...

-         Това означава, че можете сега да направите кампания сред университетите и 7 хиляди студенти да получат европейски средства, стига да разберат, че има такива.

-         Този тип програми се правят на фази от по 2-3 години; В тези 2-3 години ние имаме определен бюджет, който е свързан с определен брой студенти, които трябва да получат стипендии или да отидат на пракитка. Ако в първи етап е имало някакво забавяне, то във втората година на същата фаза това може да се допълни. Ако не успеем и във втората година - тогава тези средства могат да се прехвърлят на следваща фаза; нищо не е загубено, просто е забавено.

-         Още от тази година ли ще се промени приемът в университетите?

-         Той се промени още от миналата година.

-         Сега правихте срещи, в които да обсъждане промени...

-         Да. Още когато бях зам.-министър един от ресорите, за които отговарях, освен ОП, беше висшето образование. И през този период успяхме да свършим нещо доста полезно - да приемем Стратегията за развитие на висшето образование, която беше представена след работа в няколко правителства. Тя бе завършена по времето на мандата на служебния министър Румяна Коларова, така че за 2 месеца тя успя да я представи пред МС след това в НС и тогава всички партии я подкрепиха. Това ни даде зелена светлина в периода, в който бях зам.-министър да предложим няколко много важни промени в закона за висше образование, свързани с приема, финасирането, приоритетните направления, защитените специалности, стопанската дейност...

-         Сега говорите за промяна при определянето на субсидираните от държавата бройки за студенти, така че да се вземе предвид колко от завършилите от съответната специалност са се реализирали в нея и колко са били приети през последната година; така че да не става така, че само една трета да работят това, което завършват в университета...

-         Точно така.

-         Въпросът е още сега на тази приемна кампания ли ще случи това?

-         За първи път това нещо го направихме през миналата 2016 г., аз още бях в МОН. Тази година ще го направим за втори път като задълбочим този процес, така че там, където има излишък на студенти, които не намират реализация допълнително да намалим бройката. Но е важно да се отбележи следното - че виждайки към какви проблеми вървим, самите кандидат-студенти, използвайки също данни от Рейтинговата система и също информационна кампания, която направихме. Самите кандидат-студенти вече започнат да се преориентират. Самите ректори и академични ръководства разбраха, че трябва да се погрижат много повече за резултата от това обучение - къде отиват студентите, къде се реализират, а не само за бройката кандидат-студенти. Така че машината се задвижи, ние просто трябва да продължим този процес.

-         Ще бъдат ли намалени местата, например за право?

-         Няма да отговоря категорично къде ще бъдат намалени през април, защото това, което говорим трябва да бъде на базата на реални факти. Това, което в момента нямам в главата си и не сме го изговорили с колегите си, е какъв е приемът 2016 - 2017 г., а от този конкретен прием във всяко висше училище и с всяко направление какво е станало ще зависи ние как ще реагираме, за да побутнем системата...

-         Защото хората от хуманитарната сфера показват притеснение, че техните специалности като по-малко конвертириуеми на свободния пазар на една пазарна икономика ще бъдат намалявани за сметка на други. Това ще бъде ли философията?

-         Да, тази философия ще бъде спазена, но по никакъв...

-         Ще намалите хуманитарните специалности, местата...

-         Ще видим колко те сами са се намалили в резултат на приема през 2016 г. Може би не е ясно за слушателите - има заявен прием, който се дава през април, той се приема от МС и на базата на този заявен прием, утвърден от МС, със съответните промени...

-         Това са местата, за които плаща държавата…

-         Точно така. Но истинският прием се вижда в една кампания...

-         Дават се 100 бройки право, пък се оказва, че юридическият  факултет се запълва с 80.

-         Точно така.

-         И вие тази година ще го намалите на 80, защото тъй и тъй - няма желание.

-         Точно така.

-         А ще прехвърлите 20 в химия. Как е при вас?

-         Химията също не е добро положението, но това е тема за друг разговор. Нека да  не говорим за хуманитарните, че иначе ще ме обвинят, че защитавам химията. Нека обясня за хуманитарните. Примерно, имали са 100 студента завършващи - от тях се реализират 50. Ние казваме - трябва да намалим хуманитарните, намаляваме ги на 80, но всъщност за влезли 50. Това означава, че системата вече се е регулирала и ние няма нужда да ги намаляваме повече, това е смисълът на разговора, който водихме и с ректорите, които обучават хуманитарните...

-         Това ще е ясно до края на април.

-         До 20 април ние трябва да излезем с решение на МС, което фиксира приема за следваща академична година.

-         Това върви обаче със защитените специалности, защото това, че никой  не иска да учи определена филология означава България да остане без преводачи на определени езици, например...

-         Точно така и ние ще актуализираме списъка на защитените специалности, този, който излезе миналата година, когато аз вече не бях в министерството. Той не е достатъчно добре подготвен, беше много кратък, с 13 специалности. Списъкът трябва да бъде разширен и с други специалности по малко по-различни критерии.

-         Какво смятате да предложите за промяна в Закона за развитие на академичния състав - нещо, което обещавате да направите следващите 2 месеца?

-         Това, което искам е да довършим един процес, който беше напреднал много в миналото Народно събрание.

-         Как се става доцент, как се става професор...

-         С минимални изисквания, които зависят от всяка научна област и професионално направление, така че да се спре, както доби гражданственост този израз - "роенето" или производството на професори.

-         Това няма да са обаче общи изисквания за всички специалности - всяка специалност кой ще ги напише?

-         Изпратихме писмо до всички ректори и до всички ръководители на научни институции в България - става дума за БАН, селскостопанска академия, с искане в направленията, в които те работят да изпратят техните предложения. След което една комисия в МОН ще ги оформи в краен списък за всяко направление, ще ги сложим на публично обсъждане...

-         И никой университет няма да може да произвежда професори без те  да отговарят на тези общодържавни минимални изисквания...

-         Точно така. Освен това ще създадем още един статут, който в момента го няма - т.нар. апелативна комисия, т.е., ако някой си позволи да направи в конкурса нещо нередно, ще има процедура, по която всеки ще може да направи сигнал, комисия да провери какво става и след това МОН да изпрати към съответното висше училище или научна организация предписание какво трябва да се свърши. Това в момента липсва.

-         Друга цел за тези 2 месеца - националната Стратегия за научни изследвания - там какво трябва да направите?

-         Това, което трябва да направим е една истинска хубава стратегия за научни изследвания. Не само защото това е предварително условие за оперативната програма, а защото България има нужда от ясна посока как да развие научните изследвания от гледна точка на приоритети, цели, финансиране от различни източници, връзката между науката и бизнеса, роля на фундаменталната наука - това са все въпроси, през които през последните много години се действа хаотично. Ние трябва да подредим системата и моята амбиция е тези 2 месеца, колкото и кратко да е времето и да е трудно, да успеем да създадем посоката за развитие на научните изследвания. Съгласуваме и с Министерство на финансите, с Министерство на икономиката, за да бъде това Стратегията на България.

-         Средното образование. Вие не готвите промени в матурите, както хората популярно наричат НВО и ДЗИ... Датите остават така, както бяха определени от предишния министър и съдържанието ще бъде така, както си го знаят хората.

-         Причините са две.  Едната е, че системата има нужда от известно спокойствие, тя в момента е в процес на промяна, заради новия закон, заради ДОС, които излизат всеки месец и оттам е необходимо това, което работи да не се пипа, за да мога и учениците, и родителите в следващите няколко месеца да се съсредоточат върху изучаването на материала, а не върху това какво ще бъде променено в матурите. Това е основната причина. Второ - всяка една подготовка, особено ако има промени, изисква време, ние имаме не много дълго време за да подготвим матурите, ДЗИ, и по тази причина най-добрият вариант е да използваме максимално експертизата, която е налична; да използваме иновацията с модулите, която беше апробирана миналата година и да проведем по същия начин матурите.

-         А според Вас трябва ли да се промени нещо в оценяването на знанията в България?

-         Със сигурност и това трябва да стане наложително, трябва много повече  и учебното съдържание, и начинът на преподаване, и оценяването, защото това са свързани процеси - да бъдат насочени към развиване на умения. Умения за мислене, за критичен анализ, за изразяване на мнение, работа в екип, а не да бъдат фокусирани върху запаметяване, възпроизводство на факти - това е големият проблем на българското образование.

-         Ние с Вас, когато сме учили, ни изпитваха основно на съчинения. След това се отиде в другата крайност - тестовете. Кой е по-верният модел да разбереш дали някой е научил нещата?

-         Според мен, като преподавател в университет, няма универсален модел, зависи от конкретната цел, която сте си поставили с това изпитване, зависи от характера на материала. В някои случаи тестовете са със затворени въпроси, в друг случай с отворени, в трети случай Вие искате да видите как мисли човекът - тогава давате друг тип - дали ще е есе, дали ще бъде интерпретативно съчинение, няма универсално решение. Но е важно първо да знаем каква е целта и тогава вече да намерим средството, защото изпитът е едно средство да постигнем съответната цел, защото е ясна, че в зависимост от това какъв е изпитът, децата учат по съответния начин.

-         Как ще изглежда борбата с преписването тази година? Модерните технологии поставиха под съмнение тестът в класическия вид, вече много лесно е да намериш начин, да препишеш, да провериш някак си верният отговор.

-         Да, ще използваме формата от миналата година например матурата по БЕЛ беше в 3 модула - един час тестови въпроси със закрити отговори, с избор на отговор, един час с отворени въпроси, два часа за интерпретативно съчинение или есе. И съответно при такъв начин на представяне на информацията дори ако някой успее да скрие техника, което ние ще опитаме да предотвратим, има ограничение да успее да се изнесе информация, да се реши, да се върнат.... просто времето не стига, за да се изпълни цялата тази дейност.

-         Трябва ли да се мисли вече в друга посока? Всеки да има право да ползва каквито иска техники; така да се започне да се изпитва, че да може да покажеш, че знаеш как да намериш отговора на въпрос, да покажеш, че знаеш да мислиш. Тази борба изглежда обречена вече - със смартфоните, с гугъл...

-         Две неща бих казал - първо, дори ако добре са направени въпросите, те могат да те провокират да мислиш. Аз съм разглеждал въпросите на различните матури по различните дисциплини и трябва да кажа, че има голяма разлика в зависимост от това дали е философия, дали е история, вие сам можете да ги погледнете и да разберете за какво говоря. Едните изискват факти, другите изискват друг тип отговори. Но това, което казвате, е една чудесна идея за един редовен министър. Така че ще има грижата да предам на следващия.

-         В Софийския университет имаше два начина да ни изпитват в правото - едните не ни даваха преподавателите да ползваме законите - трябва да ги научиш наизуст. Други ти казват - търси си, който искаш закон. И да ви кажа аз съм запомнил повече от тези, които ни даваха да ползваме...

-         Напълно съм съгласен, но отново казвам - зависи от конкретната дисциплина. Ще ви кажа как аз изпитвам студентите. Много разнообразно е, но аз имам два модула: единият е тестов - винаги с отворени въпроси, аз не обичам затворените - този тест е за 3. Там студентите не мога да ползват нищо и те проверяват дали те знаят за какво говорим изобщо в тази дисциплина, дали имат базовите познания, дали боравят с термините, т.е. аз да знам, че те минават праговата стойност. След което има втори модул, в който те могат да ползват абсолютно всичко - техника, учебници, записки, семинарни занятия, в които сме решавали, но това е само решаване на задачи. Ако ти можеш да си решиш задачата - ти са за 6.

-         Как гледате на обещанията за удвояване на учителските заплати? Предишните ви колеги, начело с предишния премиер Бойко Борисов, с който бяхте в едно управление преди да престанете да сте зам.-министър.... тогава имаше възможност да увеличат тези заплати, а пък не ги увеличиха. Сега вече като не са на власт изведнъж вече всички много искат да ги увеличават....

-         Нека да ги разделим нещата. Първо - със сигурност учителите имат нужда от много сериозна подкрепа както по отношение на заплатите, така и по отношение на курсове за квалификация, на условия - ето казуса с транспорта, който се очерта през последните дни... С промяна на едни наредби се оказа, че част от учителите, пътуващи от едно населено място към друго, са останали без подкрепа за този транспорт. Учителите трябва да бъдат подкрепени във всяко едно отношение, включително и със заплатите. Дали трябва да бъде 40, 60% - два пъти...

-         Ако мислеха, че трябва да се удвоят заплатите - защо не ги удвоиха?

-         Аз не мога да отговоря на тези въпроси. Мога да кажа, че като зам-министър контактувах с двама вицепремиери - единият беше Томислав Дончев по линия на оперативните програми, другият беше Румяна Бъчварова по отношение на образованието. И с двата екипа съм имал чудесни отношения, но ние никога не сме обсъждали заплати на учители, това е било извън моите компетенции.

-         Учат ли вече всички деца на мигранти в България?

-          Това е добър въпрос. Отговорът със сигурност е не, но трябва да направим всичко възможно всички деца - не само на мигранти, всички български деца да завършат средното си образование до 16 години. Това е огромен проблем, знаете, че статистиката показва, че след един доста дълъг период на намаляване на процента на намаляващите ученици през последните 3 години ние имаме нарастване на този проблем и това е изключително тревожно.

-         Къде да учат тези деца на бежанци, може и да са икономически мигранти, но така или иначе приети в България? В общи училища ли, с другите деца ли? Освен нежеланието на местните хора да ги приемат, стои практичният въпрос - те не знаят език, на друго ниво са учили, по някаква друга система, ако въобще са учили.... или пък да им бъдат направени специални, нарочни часове - кое е решението?

-         И едното, и другото. Аз не обичам простите универсални решения, предпочитам, когато има проблем да се види къде точно е проблемът и тогава да се търсят решения, според конкретния казус. За мен е очевидно, че когато тези деца не знаят български език, просто да ги сложим в един клас, в едно българско училище би било стресово на първо място за тях. Трябва да се започне с курсове, такива възможности има, там се работи с Агенцията за бежанците. Има и по оперативните програми, които са за интеграция за бежанците, включително и по нашата програма, в която те получават базови знания, които да им помогнат като влязат в класа с българските деца, да бъдат пълноправна част от този клас, от това обучение. Ако иначе не свършим предварителната работа няма да им помогнем.

-         Трябва ли да остане изборът на учебници в училищата?

-         Доколкото това е експертен въпрос, моят отговор е по-скоро - да. Доколкото е политически въпрос - питайте партиите.

-         БСП казва - един учебник по предмет за всеки клас, много помагала.

-         Аз мога да отговоря като преподавател, че има различни ученици, различни ситуации на различните места и според мен известна свобода за избор на учебници, според конкретната ситуация, би подпомогнала и учителите, и учениците. Колко да е този избор - дали да бъдат 3,5 или безкрайно, това вече ми е трудно да кажа, необходимо е по-експертно мнение.

-         Ще се отучва ли дървената ваканция, заради спряното парно в София?

-         Трябва да се прецени във всеки конкретен случай дали е възможно да се вземе изпуснатият материал. Ако е необходимо отучване - ще се направи, но това трябва да бъде решение на съответните директори.

-         Ще се учи ли на 27 март? Денят след изборите.

-         Още нямаме заповед, но най-вероятно ще бъде неучебен ден, за да могат да се обработят резултатите от изборите.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“