ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САЧЕВА: МОН ПУБЛИКУВА ПРОЕКТИ НА УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Начало » Последни публикации

17.10.2017

Министерството на образованието и науката (МОН) публикува проекти на учебни програми по български език като чужд за ученици и възрастни, които търсят или са получили международна закрила, и мигранти. Това обяви днес заместник-министър Деница Сачева на конференция „Обучението на децата на мигрантите – проблеми, перспективи и решения”. 

За учениците е предвидено това допълнително обучение да протича едновременно с учебния процес за даден клас. Целта е децата на мигранти, които за първи път влизат в училище, да започнат да общуват на български език и така да се впишат в новата социална и културна среда.

90 учебни часа по български език са предвидени за началния етап на основната образователна степен, до 120 учебни часа за прогимназиалния етап и до 180 учебни часа за учениците от първия гимназиален етап на средното образование за срок от 12 месеца.

Първата част на програмата се преподава в рамките на 90 учебни часа за ученици от началната степен и за не повече от половината учебни часове за учениците от V до X клас. Втората (допълнителни знания по български език, математика, природни науки и география) – в рамките на не по-малко от половината учебни часове за учениците от прогимназиалния етап на основното образование и за учениците от първия гимназиален етап на средното образование. Разпределението на учебните часове се прави от учителя по български език според конкретните нужди на мигрантите. Обучението по математика, природни науки и география се провежда след съгласуване с учителите по тези предмети.

Според заместник-министър Сачева програмите по български език ще спомогнат за интегрирането на мигрантите в България. „В момента в страната има 359 такива деца в предучилищна или училищна възраст. От тях 275 подлежат на задължително обучение. Те идват най-често от Афганистан, Ирак и Сирия. От началото на годината в 20 училища са записани 112 деца, от които 10 вече са напуснали страната. В същото време има 16 нови молби за записване в образователната ни система”, посочи тя. Една от възможностите за обучение на децата мигранти е професионалното образование. Деница Сачева беше категорична, че  профилът на пристигащите в България в последните години се променя и много от тях нямат основно или средно образование. Затова първо трябва да се помисли за ограмотяването и обучението им по български език. В годишните планове за квалификации и обучения на учителите вече са включени и квалификации за работа с деца мигранти.

По думите на Сачева тепърва ще се обсъжда темата за връзката между образованието и ценностите. В предстоящото Председателство на България на Съвета на ЕС ще бъде обсъждан документ – препоръка, именно в тази посока. Ще бъдат отворени и преговорите по програмата „Еразъм+“, по която има възможности за обмяна на добри практики с други европейски държави в образованието на деца мигранти и деца от уязвими групи.

По време на конференцията председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева предложи престоят на децата мигранти в бежанските центрове да се съкрати от шест на четири месеца. „За да бъдат включени бързо в образователната система този престой трябва да бъде съобразен с началото на учебната година или с приключването на учебен срок”, допълни тя. Такева изрази мнение, че липсата на образователен ценз на тези деца налага в училищата да се правят входящи тестове, които да определят нивото им.

Според проф. Росица Пенкова от Софийския университет „Св. Климент Охридски” езиковата бариера е важен фактор за адаптирането на децата съм приемащата среда. Тя посочи, че обучението по български език, а и по останалите предмети, трябва да отговаря на потребностите на децата. Не трябва да се изучава само граматика, а да има повече практически задачи, съобразени с възможностите на децата.

Работата с тях е важна, но е необходимо да се работи и с родителите им, посочи заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците Лиляна Станкова. Ефектът от усилията на експертите от агенцията, регионалните управления на образованието и директорите на училища е двойното увеличение на записани деца в образователната ни система в сравнение с миналата година. 

Директорът на бюро на Фондация „Фридрих Еберт” Хелене Кортлендер обясни, че Германия също има сериозен проблем с обучението на чужденци. В страната само 2/3 от четвъртокласниците покриват минималните изисквания по предмети като матматика. „През последните 5 г. броят на децата от тази възрастова група с чуждестранен произход се е увеличил с 9% и в момента те са 34% от всички обхванати в образователната ни система деца. Те имат много по-слаби резултати както по немски, така и по други предмети. Изследванията показват, че все пак имаме напредък в сравнение с минали години с постиженията, но в момента държавата не може да се справи с тези над 100 000 деца в предучилищна възраст или по-малки“, каза тя.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“