МИНИСТЪР ВЪЛЧЕВ: РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА Е БАЗА ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПРИЕМА И ФИНАНСИРАНЕТО НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Начало » Последни публикации

14.12.2017

„В резултат на Рейтинговата система на висшите училища в България Министерството на образованието и науката (МОН) прави комплексна оценка за качеството на образованието в съответствие с нуждите на пазара на труда. Тя е база за провежданата политика за преструктуриране на приема и финансирането на университетите и служи за обвързване на пазара на образование с пазара на труда“. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при представянето на новото издание на Рейтинговата система (http://rsvu.mon.bg). Според него политиките дават резултат и трябва да продължат, като отново ще се разчита на данните от Системата.

Новото й издание показва продължаваща тенденция за подобряване на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда, но в същото време потвърждава наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и висше училище. Според данните в рейтинговата системата за 2017 г. делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,91% от 3,38% през миналата година и от над 4% през 2013 година. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% от над 23% през миналата година и от близо 25% през 2015 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% от 47,34% преди година. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1075 лева при 1020 лева през миналата година и при нива от под 900 лева през 2013 година. 

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления -  Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание. За сравнение, година по-рано безработица от над 4% беше отчетена сред завършилите в 10 професионални направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).

Десетте професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: Информатика и компютърни науки; Математика; Комуникационна и компютърна техника; Обществено здраве; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Металургия; Военно дело; Фармация; Медицина; и Електротехника, електроника и автоматика. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и управление в Американския университет се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.  

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и  Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).

Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

Данните в рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2017 година намалява с над 10% в сравнение с 2013 година. Най-голям е спадът в броя на студентите в професионалните направления Икономика и Администрация и управление. В същото време се наблюдава съществено увеличение в броя на студентите, които се обучават в професионалните направления Медицина и Здравни грижи. „Приемът в последните четири години е намален от 65 000 на 51 000 свободни места, като приетите студенти за тази година са 51 000. От тях 38 000 се обучават в ОКС „Бакалавър“. 79% от всички приети са в редовна форма“, съобщи министър Красимир Вълчев.

Той посочи, че през следващата година няма да бъде утвърден прием в държавна поръчка в 15 професионални направления в различни висши училища. Това са предимно направленията, за които е имало нерационално търсене, и в които в най-голяма степен са повеждани политики за преструктуриране – Икономика, Администрация и управление, Туризъм и др. Висшите училища, в които не бъде утвърден държавен план-прием, ще могат да обучават студенти платено.

По думите на министъра предстои промяна и на постановлението на Министерския съвет, с което се регулира приема. В приоритетните направления с най-голям очакване недостиг на кадри за пазара на труда ще бъдат включени химическите, физическите науки, химични технологии, религия и теология и материали и материалознание. В момента за такива направления в постановлението са посочени математика, информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника.

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“