МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: ДА ОСИГУРИМ БЪДЕЩЕТО НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ СТРУКТУРИ В ЕВРОПА

Начало » Последни публикации

23.03.2018

По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюзще бъде изготвен „Европейски призив за действие“ (European Call for Action) с препоръки за гарантиране на дългосрочно устойчиво развитие на научноизследователските инфраструктури в Европа и отварянето им към европейските граждани.

Научноизследователската среда има нужда от разговори за капацитета - за ресурсите, за инфраструктурата, за човешкия и технологичен потенциал, за да може да е конкурентоспособна и да извършва общозначими приоритетни изследвания. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на знаковата конференция „Подобряване на дългосрочната устойчивост и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и промишлеността" в София Тех Парк.

Министърът подчерта, че са необходими още средства за научна инфраструктура от структурните фондове. Предложението, което Европейската комисия се очаква да направи на 2 май за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, в това число - и за Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации – вече е предмет на обсъждания.

Вълчев посочи, че Българското председателство поставя във фокуса на европейската политика споделеното използване на научните комплекси за общоевропейски научни цели.

„Важно е да се възползваме от опита на онези научни комплекси, които отговарят в най-голяма степен на нуждите на здравеопазването, високите технологии, опазването на околната среда, климатичните промени, защитата при бедствия и аварии и не на последно място - на социалните предизвикателства, особено свързаните с бежанци и миграция“, заяви той и добави, че необходимостта от дългосрочна устойчивост на изследванията и научната инфраструктура е извън всякакво съмнение.  

През 2017 г. България адаптира своята Национална пътна карта за научна инфраструктура, която представя потенциала на наличната такава, като утвърждаваща се в европейските семейства на съответните области от научни комплекси. В началото на март тази година бяха обявени класираните три центъра за върхови постижения и седем центъра по компетентност.

„Това са общо десет нови български значими инфраструктури, които се очаква да променят научната среда както в страната, така и в Европа. България прави инвестиции над 100 млн. евро в двата вида центрове“, допълни министърът.

Вълчев апелира за развитие на концепцията за отворена наука в името на по-добра среда в Европа и отново акцентира върху постигането на дигитална свързаност със Западните Балкани.

Във видеообръщение към участниците еврокомисарят за изследванията, науката  и иновациите Карлош Моедаш отбеляза, че в София са били обсъдени новите паневропейски инициативи,  които  отговарят на предизвикателствата за гарантиране на кохерентна и устойчива научноизследователска инфраструктурна екосистема през следващите години.

По думите му Европа има някои от най-добрите изградени вече съоръжения в света както и някои от най-богатите бази данни във всички области на науката.

„Изграждаме европейски капацитет в научноизследователските инфраструктури от десетилетия, инвестирайки милиарди евро от националните бюджети и от инструментите на ЕС, като европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации“, каза  той.

Една от целите на обсъжданията по време на конференцията бе подобряването на публичността и стимулиране на партньорството между научноизследователските инфраструктури, бизнеса и академичните среди.  На конференцията се обсъдиха още възможностите за насърчаване на публично-частните партньорства.  

Основен акцент в конференцията беше призива научноизследователските инфраструктури да разработят интегрирана и надеждна висококачествена система за поддържане и обмен на данни и свързаните с нея бизнес модели, отчитайки изцяло етичните въпроси в тази сфера. Отбеляза се, че е необходим систематичен и съгласуван мониторинг на научните инфраструктури, оценка на въздействието и на ключовите показатели за работата и представянето на инфраструктурите. Беше предложено да се разработи общ инструмент за обединяване на ресурси от различни фондове за осигуряване на подкрепа за изграждането и за експлоатация на научната инфраструктура. Беше отчетена необходимостта от по-добра интеграция на инфраструктурите в научната, икономическата и социалната екосистема на регионално, национално и европейско равнище, за да се постигне максимално въздействие.

В рамките на следващия месец ще бъдат изготвени Заключения от конференцията, които ще послужат като основа за последващи дискусии и вземане на конкретни решения в Съвета на Европейския съюз относно бъдещата роля и финансирането на изследователските инфраструктури в следващата Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации.

В дискусиите  взеха участие представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламент, държавни секретари и министри, отговарящи за наука, научни изследвания и иновации на страните от ЕС, както и ръководители и координатори на европейски проекти за научноизследователски инфраструктури.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“