НАЙ-ВИСОК РЪСТ НА ДОХОДИТЕ ИМА ПРИ ЗАВЪРШВАЩИТЕ ПРИРОДОМАТЕМАТИЧЕСКИ СПЕЦИАЛНОСТИ

Начало » Последни публикации

20.12.2018

Безработицата сред абсолвентите е под 4% във всички професионални направления

Професионалните направления, от които завършващите студенти получават най-висок среден доход и той бележи ръст, са „Математика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Комуникационна и компютърна техника“, следвани от „Металургия“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Обществено здраве“, „ Електротехника, електроника и информатика“ и „Военно дело“. Това показват резултатите на Рейтинговата система на висшите училища за 2018 г., които бяха представени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Той добави, че реализацията на завършилите студенти се подобрява през последните пет години.

Министър Вълчев посочи, че тези професионални направления са свързани с отраслите, в които е налице засилено развитие през последните години. Тези сфери в най-голяма степен допринасят и за износа и за формирането на добавена стойност. Това от една страна са енергетиката и добивната промишленост, а от друга - отраслите, които благодарение на инвестициите от последните десетилетия днес успяват да бъдат конкурентни и на международните пазари, като електроника, мехатроника и машиностроене. Според министъра там може да се очаква най-висок ръст на доходите и през следващите 10 години, но е вероятно да продължи и недостигът на кадри. Третата група са отрасли, насочени към грижата за здравето и индустриите за здравословен начин на живот – основно медицина и фармация.

И трите направления изискват задълбочено изучаване на природни науки и математика. Министър Вълчев допълни, че с оглед на данните инженерно-техническите специалности носят най-сериозна реализация. Това е и сигнал към учениците и кандидат-студентите, че изборът на обучение по математика и природни науки е изключително рентабилен. Същевременно министърът подчерта, че хуманитарните специалности заслужават не по-малко доверие.

Красимир Вълчев отбеляза и увеличаването на интереса към професионално направление “Педагогика“, и в по-малка степен в професионално направление „Педагогика на обучението по…“ . Тъй като до момента не може да се компенсира спада от предходни години, МОН ще предприеме допълнителни мерки да засили интереса на завършващите гимназисти да се включат в педагогическо образование и в педагогическа професия.

„Радвам се, че Рейтинговата система води до промяна в политиките, както на МОН, които ние осъществяваме основно с три инструмента – финансирането, определянето на приема и стимулирането с допълнителни стипендии на студентите в някои професионални направления – така и в политиките на висшите училища. Някои от тях са предприели вече целенасочени дейности за стимулиране на научната дейност“, отбеляза още Вълчев. Според него Рейтинговата система се утвърди като инструмент, който дава информация на кандидат-студентите за избор на обучението в системата на висшето образование, както на професионално направление, така и на висше училище, но също така е важен инструмент за политиките на МОН. Част от показателите на Рейтинговата система се използват за изготвянето на комплексна оценка за качеството и съответствие с потребностите на пазара на труда, въз основа на които се диференцира субсидията за издръжка на обучението в държавните висши училища /ДВУ/. Тя се явява и информационна база за определянето на коефициентите за промяна в приема по професионални направления в ДВУ.

Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 година потвърждава наличието на устойчива тенденция към подобряване на реализацията на пазара на труда на завършилите висше образование в страната и намаляване процента на безработица сред тях. Трайно се повишава и средният осигурителен доход, както и научната активност на висшите училища през последните години.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. За първи път от 2011 г. насам, безработицата сред завършилите не надхвърля 4% в нито едно професионално направление. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“(19,67%).

Данните показват, че делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,44% от над 4% през 2013 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 49,26% през тази от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1151 лв. през 2018 г., при нива от 1075 лв. през 2017 г. и 867 лв. през 2014 г.

Наблюдава се обаче наличие на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище, дори и в рамките на едно и също професионално направление. В някои професионални направления, сред които са и едни от най-масовите – „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Информатика и компютърни науки“ – разликите по тези показатели между завършилите различните висшите училища често достигат два пъти. Значително по-малки разлики между реализацията на завършилите в различни висши училища се наблюдават в професионалните направления „Медицина“, „Здравни грижи“, „Педагогика“, „Военно дело“. При тях показателите за реализация на завършилите имат сходни стойности независимо от завършеното конкретно висше училище.

През последните 5 години значително се подобрява цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет са с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Макар броят на студентите през 2018 година да намалява с близо 15% в сравнение с 2013 година, в 5 професионални направления (ПН) има увеличение на студентите с около и над 30%. Най-голямо е нарастването на броя на студентите в направления „Медицина“ (81%), „Военно дело“ (52%), „Стоматология“ (45%), „Здравни грижи“ (37%) и „Ветеринарна медицина“ (30%). По брой студенти професионално направление „Медицина“ изпреварва „Право“, класирайки се на 4 място сред най-масовите направления в българското висше образование с 10 885 студенти. „Медицина“ отстъпва само на "Икономика" (41 937), "Администрация и управление" (18 186) и "Педагогика" (13 430). Студентите в направление „Педагогика“ са се увеличили с близо 10%, което е много добра тенденция, защото едно от най-значимите предизвикателства в системата на предучилищното и училищното образование е да бъде осигурена с педагогически специалисти в дългосрочен план.

Сравнително голям спад в броя на студентите се наблюдава в най-масовите професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“ (около и над 30%), което е резултат и от намаляване на план-приема в тези направления.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 6% през 2018 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (близо 53% от студентите в направлението са чужденци) и „Стоматология“ (39%).

В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионални направления „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“ (64% от студентите в тези направления, се обучават в частни висши училища), както и в направленията „Администрация и управление“ и „Национална сигурност“ (над 40%).

По време на представянето на Рейтинговата система министър Вълчев припомни, че по-рано тази година тя получи и високо международно признание за качеството на информация за реализацията на завършилите студенти. Тази информация се базира на данни от НОИ, Агенцията по заетостта, централните регистри. 

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Тя съдържа и информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.

Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (http://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени стандартизирани класации на висшите училища по професионални направления и в същото време имат възможност да направят свои собствени класации с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.

Обновяването на информацията за 2018 г. е в изпълнение на проект „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища“ – Фаза 1, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“