МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: ОБРАЗОВАНИЕТО Е НАДПАРТИЙНО И ТРЯБВА ДА СЛУЖИ НА УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ

Начало » Последни публикации

14.04.2014

- Министър Клисарова, наскоро посочихте, че най-вероятно Законът за предучилищното и училищно образование ще се забави и ще бъде представен най-рано през 2015 година, което означава, че ще влезе в сила година по-късно. Кои са спорните точки, които възпрепятстват финализирането му?

- Всички искаме да има нов закон за средното образование, макар че той няма изведнъж да подобри всичко. Свързваме го с резултатите от PISA. Само дори от тази гледна точка ни трябват нови планове и програми, модернизиране на образованието, за да имаме по-добър успех. Законът има спорни моменти и искаме да ги изчистим. Стратегията, която е за развитие на средното образование, е за периода 2006 -2015 г., което означава, че изтича догодина. Тя е правилна и по нея са се водили нашите колеги, но ни трябва нова философия за периода 2014 - 2020 г. При срещите ми с учители, казват да не бързаме със закона, а да го направим такъв, че да е актуален и през следващите 20 години. Обикновено се разбира какво не е наред след около 10 години, когато се отчетат резултатите. Ако беше толкова лесно изготвянето на закона, то той нямаше да се бави почти едно десетилетие. Знаете, че по време на предното правителство бяха изработени учебни програми, които публикувахме на страницата на министерството. Това се случи през първата ми седмица в министерството и имаше негативни реакции от страна на родители, учители и общество. Много важен въпрос в новия закон е структурата за завършване на основно образование. Дискутира се дали да е 7,8 или 9 клас. Синдикати и учители са на мнение, че трябва да има повече време, за да обучат децата на основните неща и след това да бъдат профилирани. Сигурно този модел има много предимства, но се коментира също, ако завършват основното си образование след 7 клас, то тогава няма ли по-рано да ги мотивираме да придобиват умения и знания. Възниква обаче и въпросът дали са достатъчно зрели на 14 години, за да направят избор. Много родители посочват, че нямат възможност да дават пари за частни уроци и не искат провал на изпитите след 7 клас да предопредели бъдещето на децата им. Прави са, затова въпросът трябва да се постави на широко обсъждане. Трябва и да си запазим добрите традиции. В Европа началното образование е по-дълго, но пък ние трябва да не забравяме и нашите математически и езикови гимназии. Не можем и не бива с лека ръка да се вземат бързи решения. Когато изясним спорните моменти, ще можем да конструираме закона. Вече имаме консенсус по идеята 5-и 6-годишните да имат предучилищна, защото се доказва, че по-лесно се адаптират в клас, което е идея на предходното управление, но е добра и я подкрепяме. Трябва да обърнем сериозно внимание и на децата със специални образователни потребности. Там възниква въпросът докъде можем да ги интегрираме и дали да има обособени училища. Да финансира ли държавата частните училища? Това са само една част от най-болните точки в проекта за закон.

- Мислите ли, че ще изчистите всички проблеми до една година?

- Надявам се всички да се обединим около добрите практики и ще го направим. Мисля, че образованието е надпартийно и трябва да служи на децата. Освен това в закона трябва да има и глава за учителите.

- Наскоро излязоха резултатите на PISA, които не са добри за страната ни. В едно интервю заявихте, че отговорността за възпитанието на децата е на техните родители, но и на обществото. Не смятате ли обаче, че възрастните не са добре подготвени за възпитателна роля и в тази връзка няма ли да е добре да обмислите идеята за създаването на вид тренинги, чрез които да им обясните как трябва да се отнасят с подрастващите, за да ги подготвят за живот в един по-модерен свят?

- Трябва да бъдат приобщени към образованието и училището. Резултатите от PISA ни показват, че при нисък социален и образователен статус на родителите, и децата нямат добри резултати. С такива родители трудно се развиват, защото семейството не мотивира. Мисля, че два основни механизма можем да посочим за работа в тази насока. Единият е работа с родители от страна на учители и директори. Трябва да ви кажа, че на определени места това се върши. Преди няколко дни бях в училище, в което учениците са предимно роми. Там обаче са създадени добри условия за тях и те посещават часовете. Ако пропуснат няколко занятия, самите учители и директорът влизат в контакт с родителите, за да разберат какви са причините. Обясняват им, че ако детето е грамотно, много по-лесно ще си намери работа и няма да остане с техния статус и че това е шанс за развитието му.

- За съжаление, такива случаи май са рядкост?

- Трябва учителите и цялото общество да вършат просвещенска дейност. От друга страна, ако включим родителите като отговорни в учебния или извънкласния процес, това ще ги сближи с децата и ще започнат да оценяват училището. Ако участват в атестирането на директора, например, ще почувстват много по-отговорна роля, защото ще участват в образованието на своето дете. Важна е намесата и на медиаторите, които обучават родители и дават възможност за приобщаването им към образованието. Втората насока за работа е стратегията за учене през целия живот. Най-вероятно в новия закон ще бъде предложено така нареченото училище „Втори шанс". Самите родители ще се мотивират да получат квалификация, за да издържат семейството си.

- Споменахте, че е важно децата да се занимават с извънкласни дейности. Ще се реализира ли идеята за целодневно обучение на учениците от 5 клас? Има ли вече заделени средства и намерен ли е персонал и сгради за организирането?

- Тази идея е абсолютно гарантирана и са осигурени средства. Очакваме около 22 хил. ученици да имат целодневно обучение в 5 клас. Много искам да подчертая, че това е доброволно. Издръжката на едно дете е 520 лева. С помещенията в по-малките градове в никакъв случай няма проблем, те и сега са отлично организирани. В големите населени места е по-трудно.

- Една от целите ви е да вдигнете заплатите на младите учители. От 1 юли ще има повишение, но в едно Ваше изказване изразихте надежда някой ден да достигнат до 900 лева. Кога може да стане това?

- Средната заплата за България в момента е 900 лева. Мисля, че учителите заслужават да получават тези пари, че и повече. За съжаление не можем да кажем, че сега ще ги достигнем. Обмислят се и формули за учителските заплати, така че те да са обвързани с качеството и да не са средни за всички. За момента мога да кажа, че повишаваме заплащането от 1 юли на младите учители, които са до 35 години. Сега те получават между 500 и 550 лева.

- Какво обмисляте да включите още в пакетите за стимулиране на младите преподаватели?

- Транспортът на учителите, които работят в по-отдалечени места, се плаща. Направили сме разчети и даваме средства, за да заплащаме и собствения транспорт. Това улеснява учителите и ги прави по-мобилни. Освен това обсъждаме със Сдружението на общините възможност за жилище на преподавател, ако реши да остане в населеното място. Вече имаме преговори и с две-три банки за отпускане на заеми при подобри условия за младите учители, които ще останат в системата.

- Наблягате на връзката между образованието и бизнеса. Какви стъпки ще предприемете за по-голямото им сближаване?

- Когато разработваме плановете за практики в професионалните гимназии, трябва да участва и бизнесът, защото е нужно да се знае с какви умения и знания трябва да излезе бъдещият специалист, за да не е нужно допълнително обучение. Бизнесът също така трябва да участва в настоятелствата на училищата. От друга страна самите преподаватели по практика е добре да минават квалификация, която да отговаря на новите технологии. Вече има 3-4 училища, където бизнесът помага за определен брой ученици. 29 професионални гимназии са заявили участие в пилотни проекти. Сключили са договори и се надявам да се реализират през 2015-2016 учебна година.

- В кои сфери са най-търсени специалисти?

- Търсят се електротехници, заварчици и специалисти за поддържане на телекомуникации. Разбрах, че има недостиг на млади стенографи. Самите институции могат да ги поощрят, давайки им стипендии.

- Наскоро се срещнах с родители, които имат идея да направят в България Демократични училища, създадени от израелеца Яков Хехт. По техни данни има около 1000 семейства в София, които активно се занимават с организирането на този процес. Интересното при тях е, че няма класове и за всеки ученик се създава индивидуална програма на обучение, развиваща заложбите му. Какво е мнението Ви за подобен тип учебни заведения?

- Това е индивидуален избор на родителя. Знам, че наскоро се проведе такава конференция. Искам да кажа, че в МОН не е постъпило запитване за създаване на такива училища. Може би се организират по частен път. Знаете, имаше дебат за домашното образование. За да спазим сегашните закони, ученици от подобни форми, трябва да се явяват на изпити, защото няма как да им дадем диплома.

- Казахте, че имаме да наваксваме в областта на науката. Как ще промените това чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж"?

- Тревожа се, защото когато представихме нашата идея за оперативна програма, от Брюксел нямаха забележки за средното и висше образование, но ни посъветваха да наваксаме още малко в науката. И по-точно да работим над нашите центрове на компетентност и научната инфраструктура. Това вече се прави, за да докажем, че имаме капацитет.

 

Йордан ЙОРДАНОВ

Новинар - 1, 6, 7 стр.

http://novinar.bg/news/prof-aneliia-klisarova-obrazovanieto-e-nadpartijno-i-triabva-da-sluzhi-na-uchenitci-i-uchiteli_NDYxNTsxNw==.html

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“