Проф. д-р Анелия Клисарова, министър на образованието и науката: Когато започнем все по-рядко да говорим за елитни училища, а по-често за нашите училища, тогава ще можем да кажем, че системата е успяла

Начало » Последни публикации

26.06.2014

Една година в креслото на министър на образованието и науката, какъв е Вашият отговор на въпроса – какво е необходимо на образователната система, за да бъде устойчива, а успехите на младите хора – по-високи?

-          – За съжаление, не седнах в кресло, ами на горещ стол. От образователната система, и в това съм убедена, зависи развитието на цялото общество. Ако няма образование, няма как хората да се реализират на пазара на труда. Ако няма хора, които работят, няма как да върви икономиката. Ако няма икономика, няма да има средства за образование.

Това не би трябвало да е затворен кръг, а спирала, която върви нагоре – все повече млади, образовани хора, с все по-добра реализация на пазара на труда, към по-силна икономика и по-стабилна държава.

А какво е необходимо на системата, за да бъде тя в равновесие? На първо място – обществото да припознае образованието като най-важен приоритет. За да имаме развита система на образование, началото трябва да е заложено още в семейството. Децата наследяват вярата в образованието от родителите си. А когато впоследствие се включат и учителите, и образователната система като цяло, и работодателите с пазара на труда – нещата се случват.

Доброто образование се прави с пари, но не само с пари. И все пак, какъв бюджет ще отстоявате за 2015 г.?

– Като министър на образованието ми се иска той да бъде възможно по-голям, разбира се, съобразен с възможностите на държавата. Тази година получихме допълнителни 100 млн.лв. за някои политики в средното образование, за подкрепа на висшето и за стимулиране на науката – трите страни на едно цяло.

Казвам едно цяло, защото най-съвременните образователни методи например ни дават науката и висшето образование. Затова средното и висшето образование, науката и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка. И да дадем увереност на младите хора, че който е по-образован, има по-голям шанс да се реализира на пазара на труда.

Ръководеният от Вас екип реализира политики, програми и мерки, които имат стабилизиращ ефект.

– Но получавам и немалко критики – например за това, че бавя закона за средното образование. Само че логически първо трябва да има стратегия, на която да стъпи и чиито цели трябва да преследва един закон.

Ще кажете, България има стратегия за развитие на образованието. Има, тя е за периода 2008 – 2015 г. и все още се изпълнява. Само че 2015-а чука на вратата. Необходима е нова стратегия, която да обхване новите моменти, които ни налага общественото развитие – намалява броят на учениците, увеличава се броят на билингвите и т.н. Това не може да не окаже влияние върху системата, върху начина на преподаване. Едва след създаването на такава стратегия трябва да пристъпим към новия закон. В противен случай ще се  окаже, че вървим след събитията.

Законът за образование е масов закон и той трябва да гарантира масовото образование. Това е заложено и в програмата „Равен достъп до качествено образование“. Убедена съм, ше дойде време, когато все по-рядко ще говорим за елитни и лоши училища, а все по-често – за нашите училища. Тогава ще можем да кажем, че системата е успяла.

Неслучайно обърнахме голямо внимание на стратегията за развитие на педагогическите кадри. Обществото я прие много добре, защото в основата й заложихме философията, че учителят е ключът за качественото образование. И най-модерната класна стая, с най-съвременните технологии е безполезна, ако го няма знаещия и можещия учител, на когото децата вярват. Затова учителската професия трябва да бъде регулирана. Учителят трябва да има възможност непрекъснато да повишава своята квалификация.

Не можем да говорим за качествено образование, ако децата не са на училище. Затова приехме стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище. С нея са свързани и проектите за въвеждане на дуалното обучение – трупане на знания, овладяване на умения, работа в реална среда и получаване на възнаграждение – нещо изключително важно за хората с по-ограничени доходи.

Колко души попълниха досега анкетата на МОН, с което търсите консенсус по основните точки на бъдещия закон? Попълнихте ли я и Вие?

– Не съм попълнила анкетата. Не искам да влияя на общественото мнение. Досега над 9000 души са отговорили на въпросите, по които търсим консенсус за бъдещия закон за училищното образование.

Получените мнения могат да бъдат обобщени така. Основно образование да се завършва в VIII клас. И новият момент – външното оценяване също да е тогава. Предимството – ще оценяваме 15-годишните, които и PISA оценява. От друга страна, експертите са категорични, че на тази възраст учениците вече могат да правят информиран избор за бъдещето си. Преимущество е и фактът, че обемният материал от прогимназиалната степен ще се овладява за 4 години. Това ще облекчи учебното съдържание. Подкрепя се и идеята да се учи по един учебник по основните предмети. Разнообразието е при помагалата. Едни ще бъдат за надграждане, ако учениците се справят с учебния материал, а други – за повторение и затвърждаване на знанията. Изборът е на учителя, който най-добре познава децата.

Най-важно е да има задължителен минимум от знания, които ученикът трябва да владее след завършването на съответния клас.

Трябва да се произнесем и за това, дали директорът е мандатна длъжност. Как да се включат в оценяването на работата му учители и родители. Отговор чакат и въпросите дали децата трябва да получават оценки до IV клас и дали да повтарят класа в началната степен.

-          Ще кажете – нали сте министър, решете тези въпроси. Не мисля, че решението трябва да е еднолично или само експертно. Думата имаме всички ние, защото няма семейство, което да не е съпричастно към проблемите на образованието. В системата работят 90 000 учители и техният опит и знания са неоценими в този случай. Нека се вслушаме в това, което казват.

Разбира се, накрая решение ще бъде взето от експертите, които ще го обобщят в един закон.

За да бъде системата устойчива и да се развива независимо от политическите условия, й е необходим обществен консенсус.

Ако основно образование се завършва в VIII клас, кога ще приемат математическите и езиковите гимназии?

– Математиката е талант и изкуство. Нека математическите гимназии станат математически училища, каквито са спортните и тези по изкуствата. И приемът, както в спортните училища и тези по изкуствата, да зависи от училищната политика. Ако детето е спечелило национална олимпиада или престижно състезание и талантът му е очевиден, трябва ли да чака да завърши VII или VIII клас, за да отиде в математическа гимназия.

Що се касае до езиковите гимназии – днес децата от малки учат езици. Имат часове дори в детската градина. Затова нищо не пречи езикът да се изучава интензивно в езиковите гимназии от IX клас. Дори отделните предмети могат да се изучават на чужд език, стига да се осигурят преподаватели за това.

Нека учителите от езиковите гимназии бъдат спокойни. Няма да останат без работа. Недостиг на преподаватели по чужди езици има и в основното образование и в гимназиите, така че хорариумът им е гарантиран.

Ще се случи ли нещо на 1 юли?

– По-скоро на 1 септември, ако на 26 юни подпишем със синдикатите споразумението.

Една новина в аванс. Бяхме убедени, че исканото 5% увеличение на заплатите на всички учители не е правилно. Защо? Началната заплата на младши учител в едно голямо училище е 670 лв., а в малкото – 450 лв. Не мисля, че едните работят повече от другите. Затова решихме да гарантираме минимални стартови заплати за всички – от 500 на 530 за младши учител, което е 6% увеличение; от 535 на 555 за старши учител. С 20 лв. се увеличава стартовата заплата и на директорите. Отделно вървят всички надбавки. По този начин намаляваме разликите между заплатите на преподавателите в малките и големите училища и мотивираме тези, които работят в малките училища.

За да гарантираме минималните стартови заплати, вдигаме с 0.8 % единния разходен стандарт. Така парите ще бъдат планирани в бюджета и няма да се повтори картината от миналата година – обещано бе 8% увеличение на заплатите, но без да са осигурени парите. И се наложи в края на годината да търсим спешно 10 млн. лв., за да изпълним подписаното от друг споразумение.

Ще сложа подписа си под документ, който е на основата на конкретни пари. Не искам на следващия министър да му се случи това, което се случи на мен.

Повече пари за издръжката на един ученик, по-високи стартови заплати за учителите. С това не се ли увеличава още повече разликата между парите, които държавата дава за обучението на един ученик и на един студент – бъдещ учител на този ученик?

– Министерският съвет одобри стратегията за развитие на висшето образование, която предвижда и оптимизация на университетската мрежа. Случи ли се тя, ще постигнем във висшето образование много повече със същия бюджет, с който то разполага днес.

Ако не финансираме 24 факултета по икономика, администрация, управление, а толкова, от колкото държавата има нужда, първо – няма да произвеждаме безработни. А спестените средства ще се насочат за подобряване на качеството на образование в останалите факултети. Вдигнахме издръжката на студентите по педагогика и на бъдещите инженери. Ако балансираме и приема, а финансирането бъде в зависимост от качеството, мисля че в университетската система ще има пари. И още нещо, вярно е, че за обучението на един педагог държавата дава 700 лв. Но е и вярно, че има университети с преходен остатък от 40 млн. лв.

Трябва да оптимизираме университетската мрежа. Това може да се случи чрез финансовия механизъм, стимулиращ качеството. Държа да подчертая, че говорим за 11 критерия за качество, а не само за рейтинговата система. Убедена съм, че така университетите ще заложат и ще развиват реално силните си научни направления.

След две години мълчание фонд „Научни изследвания“ „проговори“.

– Работата, която бе извършена, за да заработи отново Фондът, е огромна. Прегледани бяха всички проекти от 2007 г. насам – приключили и неприключили, с получени или никакви резултати. Равносметката – платихме 8 млн. лв. глоба, които можеха да бъдат дадени за наука. Това няма да се повтори повече.

За да има Фондът правилник, проведохме много срещи и дискусии, обсъдиха се стотици предложения. Правилникът вече е факт. Изчистено е всичко и около начина на кандидатстване и отчитане на проектите. Само така можем да сме спокойни при изразходването на средствата. Това ме кара да бъда уверена в успеха на новата конкурсна сесия.

– Разбирам, че малки фирми и предприятия също искат да бъдат финансирани. Но по Регламент 800 на ЕК и по закона за държавните помощи това не може да се случи. За иновациите и науката в малките и средните предприятия има други национални и европейски фондове и програми.

Да търси консенсус, е характерно за човек, който излиза от академичните среди. Но не порежда ли това усещането за проява на нерешителност в някои моменти?

– Съгласието, което търся, е продиктувано от чувството ми за отговорност. Законът за училищното образование предопределя бъдещето на поколения напред. И в обществото трябва да постигнем съгласие за това, какво да бъде това бъдеще.

От друга страна, аз съм лекар. Ако не си решителен и не вземеш правилното решение навреме, по-добре е да се откажеш от професията. Академичният живот ме е научил да търся консенсуса, а професията – да бъда решителна. Затова непрекъснато търся баланса между двете.

–  Имало ли е моменти, в които сте се чувствала неразбрана?

– Дали аз съм била неразбрана, не знам. Но няма да забравя първата седмица от встъпването ми в длъжност, когато на главата ми се стовариха обвиненията, че изхвърлям от програмата класиците на българската литература Ботев, Вазов, Димов. Тези обвинения не разбрах.

Възможно е да е имало моменти, в които изречените думи да са изпреварвали мисълта или недостатъчно съм обяснявала. Но винаги съм имала и съм чувствала подкрепата на колегите си във важните решения, които е трябвало да взимам. Затова не мога да кажа, че съм останала неразбрана. И ако все пак е останало нещо недоизречено и недоразбрано, съм готова на разговори.

Татяна Дикова

Снимка Красимир Свраков

В. „Аз Буки“, стр. 8

 

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“