ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТЕНЕВА: СЛЕД РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ PISA 2012 ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ЕКСПЕРТНИТЕ ДИСКУСИИ И АНАЛИЗИ

Начало » Последни публикации

03.12.2013

Днес в МОН бяха представени резултатите от международното изследване PISA (PROGRAMME FOR INTERNATIONAL STUDENT ASSESMENT) 2012 върху постиженията на учениците  чрез обща международна рамка в три познавателни области: функционална грамотност по четене, математика и природни науки. Фокус на анализа в презентацията са резултатите от участието на България в PISA 2012.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е част от дългосрочен проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Програмата оценява 15-годишните ученици, като основната й цел е да определи доколко те в края на задължителното училищно образование са придобили познания и умения, които биха им позволили успешно да се конкурират на трудовия пазар и биха били основа за пълноценна лична и професионална реализация. Ключов елемент в PISA е разбирането, че компетентноститe, които младите хора формират в училището, се отразяват върху способността им да продължат обучението си и да се интегрират успешно в обществото.

В изследването се проучват всички фактори, които оказват влияние върху постиженията на учениците. Формàтът и инструментариумът на изследването са съобразени с културните, етническите, езиковите и политическите особености на отделни държави участници. Високото качество на оценяването и надеждността на събраните данни се гарантира от стриктни стандарти, прилагани от всички участници на всеки етап от програмата.

Заради прецизността и качеството на събраните данни и тяхната широка международна представителност днес PISA е основа за политически диалог и сътрудничество при дефинирането на целите и осъществяването на образователните политики, съответстващи на съвременното разбиране за компетентностите, необходими за пълноценната реализация на личността.

България е на 47-та позиция от 65-те участници със среден резултат на българските ученици от 439 точки по математика. Средният резултат на учениците в държавите от ОИСР – 494 точки. С най-висок среден резултат от 613 точки са учениците от Шанхай – Китай. На следващите три позиции са съответно: Сингапур (573 точки), Хонконг – Китай (561 точки), Китайски Тайбей (560 точки), на осма позиция е първата неазиатска държава Лихтенщайн (535 точки), след нея Швейцария (531 точки).

За сравнение по четене България е на 51-ва позиция със среден резултат на българските ученици от 436 точки. Среден резултат на учениците в държавите от ОИСР – 496 точки. На първите шест позиции са съответно: Шанхай – Китай (570), Хонконг – Китай (545 точки), Сингапур (542 точки), Япония (538 точки), Корея (536 точки) и Финландия (524 точки).

По природни науки България е на 45-та позиция със среден резултат на българските ученици от 446 точки. Среден резултат на учениците в държавите от ОИСР – 501 точки. На първите шест позиции са съответно: Шанхай – Китай (580), Хонконг – Китай (555 точки), Сингапур (551 точки), Япония (547 точки), Финландия (545 точки) и Естония (541 точки).

Постиженията на учениците се представят като среден резултат, обобщен за съответната оценявана област и отделно за измерваните познавателни умения и съдържателни области, както и по степента на тяхното овладяване. Според средния си резултат учениците се разпределят по скaла, съдържаща седем равнища – от „под първо равнище” до „шесто равнище”.

Тенденции в резултатите на българските ученици:

  • През 2012 г. българските ученици постигат най-висок среден резултат по математика досега в PISA. Повишението е значително особено в сравнение с 2006 (25 точки) и 2009 г. (11 точки).
  • Повишен среден резултат на българските ученици в сравнение с предходното изследване и по трите оценявани области (математика, четене и природни науки)

Според средния си резултат в PISA 2012 България попада в една група със Сърбия (449 точки), Турция (448 точки), Румъния (445 точки), Кипър (440 точки), Обединените арабски емирства (434 точки) и Казахстан (432).

Основното изследване се проведе в България през периода от 2 април до 11 май 2012 г. В него участваха около 5 280 ученици от 188 училища в цялата страна, които са били в 7., 8., 9. и 10. клас. Момичетата сред тях са 48%, а момчетата – 52%. Структурата на извадката показва, че преобладават учениците в 9. клас (91,2%). Извадката отразява адекватно структурата на училищната система в България по отношение на учениците от целевата група. Целта е да бъдат отчетени всички фактори, които оказват влияние върху техните постижения, в това число видът на училището и видът на училищната подготовка. Учениците са обединени в четири условни групи, които отразяват вида на подготовката и етапа на обучение.

Най-голям е делът на учениците с профилирана подготовка (т.е. в профилираните гимназии и профилираните паралелки на СОУ). Те са почти половината от всички български ученици, участвали в изследването. Също значителен, макар и по-малък с около 10%, е делът на учениците от професионалните гимназии. Съществено по-малък е процентът на учениците от целевата група в прогимназиален етап на обучение и в непрофилираните паралелки на СОУ.

България е сред държавите, в които образователните постижения на учениците са силно повлияни от семейната и социално-икономическата среда. Колкото по-висок е образователният и професионалният статус на родителите, толкова по-високи са резултатите на учениците и в трите области. Средният резултат на учениците, чиито родители имат високо образование и професионална квалификация, е със 117 точки по-висок от резултата на учениците с родители с ниско образование и професионална квалификация.

Резултатите на учениците от профилираните гимназии и профилираните паралелки на СОУ са значително по-високи от резултатите на останалите ученици. Те са по-високи и от средния резултат за България: по математика – с 36 точки, по природни науки – с 42 точки и по четене – с 53 точки. Най-значителна е разликата между отделните групи ученици по четене – областта, в която учениците с профилирана подготовка имат най-висок резултат, докато останалите ученици имат най-нисък резултат.

В пресконференцията участваха заместник-министърът на образованието и науката Атанаска Тенева и Неда Кристанова, директор на Центъра за  контрол и оценка на качеството на училищното образование. Презентацията с резултатите от проучването изнесе Светла Петрова, национален координатор на програмата за международно оценяване на учениците PISA.

В отговор на журналистически въпроси относно предприеманите от Министерството на образованието и науката мерки за повишаване на качеството и ефективността на училищното образование заместник-министър Тенева каза, че в проектите за промени на учебните програми във всички културно-образователни области е заложена промяна на ориентацията от съдържание към резултати, които да се постигат с това съдържание.

„След резултатите от PISA 2012  ще трябва да продължат експертните дискусии и експертния анализ, за да видим от гледна точка на учебните програми, какви са необходимите промени.“, сподели виждане заместник министър Тенева. Сред предприетите от държавата мерки тя посочи разширяването на целодневната организация на работа с учениците, ангажиментът за повишаване на квалификацията на учителите. „Идва и въпросът: Какво се преподава, как се преподава и не последно място идва въпросът за броя на часовете по съответния предмет!“ – каза г-жа Тенева. Тя подчерта, че връзката със социално-икономическия статус на учениците е изключително силна.

Наред с работата по програми за повишаване на грамотността, заместник-министър Тенева  подчерта и заложените средства в Бюджета за образование и наука, в който са предвидени и повече средства за транспорт както за учениците, така и за учителите, което допринася за справяне с проблема за равен достъп до по-добро образование.

Национална електронна библиотека на учителите
Национален портал за ориентиране на учениците
Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Психолози от системата на предучилищното и училищното образование ще оказват психологическа подкрепа на ученици, учители и родители, които срещат различни трудности, породени от кризата с разпространението на Covid-19.
Портал за наука
EURAXESS България
EQAVET: VIREO 2 PILOT“ по програма Еразъм+
Национална платформа „Наука-бизнес“