ПРОФ. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ, ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: ПАРИТЕ ЩЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ СПОРЕД РЕЙТИНГА НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ

Начало » Последни публикации

22.09.2014

Николай Денков е професор по физикохимия в Софийския университет. Доктор на науките, ръководител на катедра „Инженерна химия", директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии". Специализирал е в Япония и Швеция и е работил като водещ учен в изследователски институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (франция). Автор е на над 120 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Носител е на голямата награда „Питагор" на МОН за високи научни постижения през 2010 г.

- Проф. Денков, защо е важна за България оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж"?

- България има нужда от реформи в областта на висшето, професионалното и общоучилищното образование. За технологичното развитие има нужда от много по-добра връзка между научните изследвания и иновациите. Няколко са сферите, в които има належаща нужда в кратки срокове да се направят решителни реформи, за да се подобри и икономиката на страната, и животът на хората. За да се реализират тези реформи, са необходими организация и финансови ресурси. Оперативната програма играе роля както да подпомогне планирането на тези процеси, така и със съществен финансов ресурс. За да започне да работи оперативната програма, трябва да се приемат няколко документа като стратегията за висшето образование. Много се забави законът за училищното и предучилищното образование и възпитание. Това, че имаме срокове, има дисциплиниращ ефект. Целият пакет от документи трябва да бъде приключен до края на тази или началото на следващата година. По тази оперативна програма ще влязат директно в страната, в икономиката, в научните организации, в образователните институции 1,370 млрд. лв. Важно е как ще бъдат използвани, за да се осъществят реформите.

- Какви са основните цели на програмата?

- Имаме 3 ангажимента. Единият е повишаване на инвестициите за наука до 1,5% от БВП

В момента, ако БВП е приблизително 80 млрд. лв., тези 1,5% са 1,200 млрд. лв. БВП ще расте. Тези 1,5% са предвидени да се реализират към 2020 г. В момента официалната статистика сочи 0,64% за миналата година. Една от най-трудните задачи е не просто да се появят пари от публичните средства, а да се заздрави връзката между науката и бизнеса, така че бизнесът да бъде заинтересован да инвестира в научни изследвания. Втората основна цел е намаляването на процента на децата и младежите, които напускат преждевремнно училище до под 11%. Голяма част от мерките са насочени към това всички, които имат затруднения поради бедност, етнически особености или специални изисквания, да получат цялата възможна подкрепа на държавата, за да останат в училище и да се включат в общите процеси. Третата цел отново е свързана с подготовка на специалисти за икономиката и е увеличаване на процента на завършилите висше образование до 36% от хората между 30 и 34 години. Сега е 29%. Това, което сме направили в оперативната програма, е да наблегнем на качеството. Да имаме само завършващи студенти, не е достатъчно, важно е да са подготвени.

- Рейтингът на университетите ще ви помогне, нали?

- Рейтингът е изключително полезен инструмент по отношение на качеството на обучение. В стратегията за висше образование и с подкрепата на оперативната програма залагаме финансирането на образованието все повече да зависи от качеството на обучението, което се измерва по определени обективни критерии и по реализацията на завършилите студенти, което също се отчита обективно от данните на Националния статистически институт. Така се получава надеждна, обективна информация, която ще се използва за промяна на модела на финансиране на висшите училища.

- Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, където постъпват повече средства, няма ли да разделят учените на 2 категории?

- Те винаги са били няколко категории - учени, които са активни и създават научна продукция, която е видима в международната научна общност, и тези центрове за върхови постижения ще ги подкрепят. Има и други учени, които са по-силно ориентирани към решаване на практически проблеми. Те ще бъдат подкрепени в центровете за компетентност. Има трети учени, които са свързани с висшето образование. Те ще бъдат подкрепени с мерките, свързани с висшето образование. Разбира се, има и други колеги, които не създават научна продукция. Да, те няма да бъдат подкрепени. По подобен начин стоят нещата и с висшето образование. Ще бъдат подкрепени тези, които обучават добре студентите и ги подготвят да влязат в живота, да бъдат мислещи и гъвкави. Тези, които не подготвят такива студенти, няма да бъдат подкрепи и това е част от реформата, за която говорим. Акцентът в програмата е върху приложните изследвания, но в центровете за върхови постижения ще има място и за фундаментална наука.

- Какви ще са заплатите на учените в центровете?

- Има европейска регулация, която изисква заплащането за определен тип дейност по оперативната програма да съответства на националните стандарти за съответния тип дейност. Тук се слагат рамки, които няма как да заработят, ако се приемат буквално. Една от целите ни е не само да задържим добрите млади учени в България, но и да привлечем учени от чужбина. Тази регулация не работи изцяло по отношение на целите, които самият ЕС си е поставил за изравняване на регионите. Търсим възможности обаче в рамките на тази регулация да има възможност за допълнително финансиране. Тази година беше прието, че могат да се плащат допълнителни бонуси за свършена работа. Тези бонуси биха могли съществено да променят баланса по от-

ношение на средствата, които получава ученият. Те се получават еднократно в годината и не са малки. Третата възможност е да се печелят научни проекти с допълнително заплащане.

- Кога ще потекат големите пари към България?

- До края на мандата планираме да сме приключили преговорите с ЕК и да сме представили пред тях следващата версия, в която ако сме изчистили всички въпроси, би трябвало да премине към процедура на утвърждаване. До 15-20 октомври се надяваме да сме приключили с подготовката му. След това ЕК трябва официално да приеме програмата, това отнема няколко месеца. Важно е сформирането на т.нар. управляващ орган, който ще бъде към министерството на образованието. Подали сме документи за сертифицирането му.

- Не е ли това отново създаване на излишна чиновническа структура?

- Работя и в момента с т.нар. чиновници и мога да кажа, че без тези хора няма шанс програмата да работи. Част от проблема на България често е в това, че може да има парите, но няма машина, която да позволи те да бъдат правилно планирани и разпределени. Добрите чиновници са едни от най-важните елементи, за да работи схемата гладко и да няма загуба на средства. Тези чиновници са изключително ценни и скъпо платени навсякъде. Проблемът е, когато нямаме такива.

- Какви са бележките от Брюксел към програмата?

- Бяха изпратени 74 бележки, на които отговорихме. Не бих казал, че има нещо изключително сериозно. Те бяха полезни, за да подобрим текста. Част от бележките бяха за анализа на настоящата ситуация. А това е важно, за да се планира правилната реформа. Вторият тип бележки бяха свързани с изясняване на някои понятия, които дефинирахме. Бяха преплетени и някои дейности.

- Заложени са стипендии за студентите в приоритетни специалности, кои са те?

- Това е част за подкрепата за реформата във висшето образование. Кои точно са приоритетните специалности, трябва да се формулира на базата на меж-дуинституционален диалог. Не се наемам да кажа кои точно ще влязат. Със сигурност всички партньори дават индикации, че има нужда от кадри от инженерни специалности.информационни и комуникационни технологии и природните науки. Рейтинговата система също показва къде има нужда. През последните 2 години съм имал срещи с представители на Европейската комисия, на Световната банка и колеги от чуждестранни университети. Всички казват, че рейтинговата система по начина, по който е конструирана, е изключително добре работещ инструмент.

Ярослава Прохазкова

24 часа -18 стр.

Национална информационна кампания „Живот без насилие за всяко дете“
Национална платформа „Наука-бизнес“