Слабо известни и интересни сюжети от българското културно присъствие в Гърция бяха проучени от ученици от българските неделните училища и студенти от Атинския университет, които се включиха в националната програма на МОН „Неразказните истории на българите“. Проектите бяха представени по време на истински празник на българистиката в Атина.
По проекта „GraecoBulgarica – Българо-гръцки културен калейдоскоп“ са работили лекторът ни по българки език и литература към Департамента по руски език, литература и славистика Генчо Банев, който е посланик на инициативата на МОН, и неговите студенти. Техните проучвания са за първата българска книга в Гърция, за първото посещение на български държавен глава – княз Алексендър Ι Батенберг през 1883 г. и за първата академична среща, в която е участвал Димчо Дебелянов с други български студенти в Атина през 1911 г. Поетът посвещава едно весело стихотворение на тази среща, което може да се прочете в „Неразказаните истории…“
Неделното училище „Васил Левски“ в Атина и на остров Крит представи работата си по два проекта. Учители и ученици са проучвали творчеството на петима известни в Гърция български творци – Светлин Василев, Стоян Донев, Христина Келеди-Донева, Мартин Кръстев и Анатоли Георгиев. Другият им проект е посветен на дейността на Галена Великова-Хайна и на Лидия Перулаки, работещи в областта на танците и художествената гимнастика.
Представители на неделното училище „Паисий Хилендарски“ в Атина са изследвали пътя на Свети Иван Рилски в Гърция и съхраняването на мощите му на остров Тинос, както и творчеството на Валери Петров в Гърция.
Материали за своя патрон, изпрати и неделното училище „Капитан Петко войвода“ в Йерапетра, с ръководител Мериам Пашова, които са работили по проект – „Един български войвода, герой на два народа“.
Представени бяха и резултатите от проекта „Мостове на словото – среща с българската литература“ на лектората по български език и култура към Департамента по език, литература и култура на страните от Черноморския регион в Тракийския университет „Демокрит” в Комотини.
Проектите бяха акцент на форума, на който традиционно се връчват награди на победителите в конкурса по българистика за студенти.
Общо 38 студенти (от първокурсници до докторанти) от Атинския университет и двама студенти, дошли по програмата „Еразъм“ от Великотърновския университет, участваха в деветото издание на конкурса. Някои от тях се включиха в повече от една категория, което затрудни журито при оценяването на общо 51 работи при висока конкуренция.
Всяка година тематиката на конкурса е свързана с юбилейни годишнини от събития и личности с изключителен принос към българската история, литература и култура и към двустранните отношения. Министерството на образованието и науката и Посолството на Република България в Атина са съорганизатори на инициативата.
Освен досегашните категории „Изследване“ и „Превод“ тази година е включена и нова – „Художествено четене“.
Представителят на Eurobank Панайотис Ласкарис връчи две парични награди от по 500 евро на студентките от втори курс Мария Гавриду – за художествено четене, и Илиана Карайоргу – за превод на стихотворението „Морето само живите обича“ от Христо Фотев.
Студентът от четвърти курс Евангелос Тракадас беше отличен със стипендия за летен семинар по български език за най-добро изследване. Той е написал пътепис „Кокиче“ след учебна екскурзия в България.
Победителите получиха от представителите на МОН официалния правописен речник на българския език, издаден от БАН.
Форумът в Атина беше открит от проф. Димитриос Дросос, декан на Философския факултет, и доц. Татяна Борисова, директор на Департамента по руски език, литература и славистика.
Държавният експерт от Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН Владима Попова-Натова се включи във форума и предаде поздравителен адрес министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Участниците бяха приветствани и от Татяна Мухлова, съветник в Посолството в Атина.
